Пазителка на тайните [calibre 1.30.0]

— Намеси се една жена, Джими, една влиятелна жена. Започна да действа против мен и превърна живота ми в ад. — Отмести поглед от прозореца към него. — Бях сама. Просто нямах шанс срещу Вивиан.

— Вивиан ли? От столовата? Нали бяхте приятелки?

— И аз така си мислех — усмихна се печално Доли. — Е, поне отначало.

— Какво се случи?

Доли потръпна в тънката си бяла блуза и погледна към масата: в изражението ѝ имаше нещо добре премерено и Джими се зачуди дали тя не се смущава от онова, което трябва да признае.

— Отидох да ѝ върна нещо, един медальон, който беше изгубила, но когато почуках на вратата, Вивиан не си беше у дома. Съпругът ѝ ме прие — разказвала съм ти за него, Джими, писателя, — покани ме да вляза да почакам и аз приех. — Наведе глава и къдриците ѝ леко се разклатиха. — Може би не трябваше, не знам, обаче когато Вивиан си дойде и ме видя, направо се вбеси. По лицето ѝ прочетох, че ни подозира… ами… представяш си. Помъчих се да ѝ обясня, бях сигурна, че ще успея да я вразумя, обаче тогава… — Тя отново насочи вниманието си към прозореца и тънък сноп слънчева светлина озари скулата ѝ. — Ами, да кажем, че сбърках.

Сърцето на Джими заби лудо от възмущение, но и от ужас.

— Какво направи тя, Дол?

Тя преглътна напрегнато няколко пъти, а Джими си помисли, че Доли сигурно ще се разплаче. Тя обаче не го стори, а се извърна с лице към него и изражението ѝ — толкова печално, толкова наранено — прекърши нещо вътре в него. Гласът ѝ прозвуча почти като шепот:

— Тя си съчини отвратителни лъжи за мен, Джими. Описа ме неправилно пред съпруга си, но после направи нещо много по-лошо — каза на лейди Гуендолин, че съм крадла и че не може да ми се вярва.

— Но това, това е… — Той се слиса, извън кожата си от възмущение заради нея. — Това е низост…

— А най-лошото, Джими, е, че самата тя е лъжкиня. От месеци има любовна връзка. Помниш ли, когато в столовата ти разказа за своя лекар?

— Онзи с детската болница ли?

— Това е само фасада — болницата е истинска, лекарят също, но той ѝ е любовник. Използва го като прикритие, затова никой не подозира, когато ходи при него.

Джими забеляза, че Дороти цялата трепери. А и кой можеше да я вини? Всеки би се разстроил да открие, че приятел го е предал толкова жестоко.

— Съжалявам, Дол.

— Не ме съжалявай — рече тя и толкова отчаяно се постара да бъде храбра, че го прониза болка. — Ударът беше доста силен, но си обещах да не допускам Вивиан да ме надвие.

— Браво на моето момиче.

— Просто…

Дойде келнерката, за да вземе чиниите им, и ги огледа, докато се позамота с ножа на Джими. Беше си помислила, че се карат, осъзна Джими, защото се смълчаха в нейно присъствие и защото Доли побърза да се обърне с гръб към нея, докато Джими се стараеше да отвърне на бъбренето на келнерката: "Биг Бен" продължава да си отмерва времето, докато "Сейнт Пол" си е на мястото…". Тя поглеждаше крадешком Доли, която се стараеше да крие лицето си. Джими обаче виждаше профила ѝ и забеляза, че долната ѝ устна е започнала да трепери.