Пазителка на тайните [calibre 1.30.0]

— Не искам да бъда неблагодарна, Джими, просто ми се ще да го направим много по-бързо, да отидем веднага и да започнем на чисто. Понякога ми се струва, че само така ще се оправя.

— Скоро, Дол. Непрекъснато работя, всеки ден снимам, а редакторът ми е уверен, че ме очаква голямо бъдеще. Мисля, че…

Доли ахна и го стисна за китката. Джими млъкна по средата на изречението.

— О, Джими, току-що ми хрумна нещо — заради морето и всичко останало, за което говореш, — а в същото време ще дадем на Вивиан да се разбере. О, Джими! — Очите ѝ блестяха. — Нали това искаш? Да заминем заедно, да започнем нов живот?

— Знаеш, че е така, но парите, Дол, нямам…

— Не ме слушаш. Не разбираш ли, че точно това ти казвам — сещам се за начин да намерим пари.

Очите ѝ бяха вперени в неговите — грейнали, почти безумни, и макар още да не бе споделила хрумването си, нещо в него се прекърши. Джими обаче не искаше да го допусне. Нямаше да позволи нищо да развали този щастлив ден.

— Помниш ли — попита тя и си взе цигара от пакета му върху масата, — преди време каза, че ще направиш всичко за мен?

Джими я наблюдаваше, докато пали клечката. Помнеше, че го е казал и че наистина го мислеше. Обаче нещо в блясъка в очите ѝ и в треперещите ѝ пръсти, стиснали кибритената клечка, го изпълни с тревожно предчувствие. Не знаеше какво предстои за му каже тя, знаеше само колко силно е желанието му да не го чува.

Доли дръпна силно от цигарата и издиша обилна струя дим.

— Вивиан Дженкинс е много богата жена, Джими. Освен това е лъжкиня и измамница, която направи и невъзможното, за да ме нарани, да настрои против мен обичните ми същества и да ми отнеме обещаното от лейди Гуендолин наследство Обаче аз я познавам и знам, че тя има една слабост…

— Така ли?

— Подозрителен съпруг, който ще се съсипе, ако узнае, че тя му изневерява.

Джими кимна машинално като програмиран.

Доли продължи:

— Знам, че звучи нелепо, Джими, но ме изслушай. Какво ще стане, ако някой се сдобие с уличаваща снимка, на която Вивиан е с друг мъж?

— Как така? — Гласът му прозвуча унило, сякаш не беше неговият.

Тя го погледна и по устните ѝ заигра притеснена усмивка.

— Имам усещането, че тя би платила доста пари, за да се сдобие със снимката. Точно колкото се полагат на двама млади влюбени, за да избягат и да започнат нов живот.

В този момент Джими се мъчеше да проумее какво му казва тя, че всичко е част от поредната игричка на Доли. Че тя ей сега ще излезе от образ, ще избухне в смях и ще каже: "Джими, шегувам се, разбира се. За каква ме мислиш?".

Обаче тя не го стори. Вместо това се пресегна над тапицираната с кожа пейка, хвана ръката му и нежно я целуна.

— Пари, Джими — прошепна тя и притисна дланта му към топлата си буза. — Точно както ти казваш. Достатъчно пари, за да започнем на чисто и да живеем щастливо до края на дните си. Нали това си искал винаги?