Приказки за чудатите [bg]

И тъкмо тя един ден донесла новината.

— Да не би баща ми да ми е простил? — попитала принцесата, като зърнала развълнуваното ѝ изражение.

— Боя се, че не — отвърнала прислужницата. — Извести поданиците си, че сте мъртва. Погребението ви е утре.

Принцесата била съсипана. Още същата вечер си проправила път навън от тъмницата, избягала от двореца и заедно със своята прислужница прекосила границата на кралството, оставяйки зад себе си стария си живот. Месеци наред двете пътували инкогнито, скитайки се по голямата земя и се прехранвали с домашна работа — където им я предложат.

Принцесата намазала лицето си със сажди, за да не могат да я познаят, и не разговаряла с никого, освен с прислужницата, която съобщавала на другите, че спътницата ѝ е няма.

Един ден до тях достигнала мълвата за някакво далечно царство на име Тракия, чийто принц приемал тъй странни форми с тялото си, че тази история заплашвала да се превърне в национален скандал.

— Възможно ли е да е истина? — запитала се принцесата. — Може ли и той да е като мен?

— Ако питате мен, заслужава си да проверим — отвърнала прислужницата.

И тъй, двете се отправили на дълъг път. Отнело им две седмици да прекосят с коне Безжалостния пущинак и други две, за да прехвърлят с кораб Великия порой. Когато най-сетне пристигнали в Тракийското царство, двете били изгорели от слънцето, обветрени от ветровете и почти без пукнат грош в джоба.

— Не мога да се изправя в този вид пред принца! — оплакала се принцесата и те дали последните си парици, за да идат на баня, където се изкъпали, парфюмирали и намазали с благоуханни масла. Когато излезли навън, принцесата била тъй красива, че всеки, който я видел — бил той мъж или жена, — извръщал след нея глава.

— Сега ще види баща ми дали ставам за женене! — рекла тя. — Да идем да се срещнем с този чудат принц!

Двете отишли в двореца и попитали за принца, но отговорът, който получили, ги разочаровал.

— Той се разболя от загадъчна болест и почина снощи — промърморил пазачът. — Всичко се случи внезапно.

— Точно това каза, че се е случило с теб, и кралят — прошепнала прислужницата на принцесата.

Същата нощ двете се промъкнали в тъмницата на двореца и в най-затънтената и мрачна килия открили огромен градински охлюв с глава на много красив млад мъж.

— Вие ли сте принцът? — попитала го прислужницата.

— Аз — отвърнал отвратителният човек. — Но щом се чувствам отхвърлен, тялото ми се преобразява в тази пихтиеста, потрепваща маса. Когато накрая майка ми узна, тя нареди да ме затворят тук долу и сега, както виждате, се превърнах в охлюв почти от главата до петите. — Принцът запълзял към решетките на килията, оставяйки след себе си лигава диря. — Но съм сигурен, че скоро ще привикне с мисълта и ще ме пусне да изляза.

Принцесата и нейната прислужница разменили сконфузени погледи.

— Да знаете, имаме за вас добра и лоша новина — заговорила прислужницата. — Лошата е, че майка ви каза на всички, че сте мъртъв.

Принцът започнал да хленчи и да стене, и почти веднага на челото му се появили две потрепващи антени. Сега дори главата му наподобявала охлюв.