Краят на детството
- Автор: Кларк Артур Чарльз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Роман Сушков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Краят на детството». Краткое содержание книги:
Преводът е посредствен и явно е правен от руски. Позволих си да направя бегла редакция, за да отстраня това, което най-много боде очите. Според мене промените не нарушават авторските права на преводача и не променят неговата отговорност за качеството на превода.
— А какво знаете за него?
— Той неведнъж ми е споменавал, че неговите задачи тук са временни и му пречат да се върне към главната си работа, която, според мен, е свързана някак с математиката. Веднъж му приведох думите на историка Актон за това, че властта развращава, а безграничната власт и безгранично развращава. Исках да видя как ще се отнесе към това. Той се засмя — смехът му е оглушителен — и каза, че тази опасност не го грози. Първо, казва, колкото по-рано свърша работата си тук, толкова по-бързо ще мога да се върна в къщи — това е на много светлинни години разстояние. И, второ, властта ми съвсем не е безгранична. Аз съм само… попечител. Разбира се — довърши Стормгрен, — може и нарочно да ме обърква. Не знам може ли да му се вярва.
— А как ви се струва, нима е безсмъртен?
— Да, според нашите мерки, макар че нещо в бъдещето сякаш го плаши… Не мога да си представя какви са опасенията му. И всъщност повече нищо не знам.
— Всичко това не е много убедително. Аз мисля така — тяхната неголяма ескадра се е заблудила в космоса и си търси пристанище. Този Карелен крие от нас колко малобройна е неговата група. Може би останалите кораби са автомати и на тях няма жива душа. Просто ни хвърлят прах в очите.
— Почели сте доста научна фантастика — каза Стормгрен.
Ван Риберг смутено се усмихна.
— „Нашествие от космоса“ не се получи точно така, както го очаквахме, нали? Но моята теория прекрасно обяснява защо Карелен не се разкрива пред нас. Той просто крие, че няма никакви други Свръхвладетели.
Стормгрен поклати глава — беше забавно, но май не бе точно така.
— Вашето тълкуване — каза той — както винаги е доста хитроумно и поради това — невярно. Зад Попечителя несъмнено стои някаква могъща цивилизация, за която можем само да гадаем и която сигурно отдавна знае за нас. Сам Карелен явно е изучавал човечеството в продължение на столетия. Вижте например как той владее нашите език, пословици и поговорки. Не аз него, а той ме учи на образен език!
— А забелязали ли сте нещо, което той не знае?
— Да, и нерядко — но това винаги са дреболии, глупости. Мисля, че той има необикновена, безотказна памет, но не счита, че е нужно да узнава всичко. Ето, да кажем, английският е единственият език, който той владее съвършено, но в последните две години научи не лошо и финландски, просто за да ме подразни. А финландският е труден — не може да бъде набързо усвоен! Карелен рецитира наизуст големи откъси от „Калевала“, а аз, срамно е да призная, помня само няколко реда. И още — той знае подред биографиите на всички съвременни държавни дейци, а аз не винаги знам дори на кого мога да разчитам. В историята и в науката изобщо неговите познания са огромни — сам знаете колко много научихме от него. И въобще, ако вземем която и да е област отделно, струва ми се, че той не превъзхожда това, което може да достигне човешкият ум. Но нито един човек не би могъл да обхване всичко, което знае Карелен.
— И аз бих направил същия извод — съгласи се ван Риберг. — Можем да си разсъждаваме за Карелен до края на века, но неизменно ще се връщаме към главното — защо, по дяволите, той не ни се показва? Докато се крие, няма да престана да гадая и да съчинявам теории, а Лигата за освобождение няма да престане да се бунтува.
Той сърдито погледна към тавана:
— Надявам се, господин Попечител, че в една прекрасна тъмна нощ някакъв репортер ще вземе ракета и ще се промъкне през черния вход във вашия кораб с камера в ръка. Тогава цялата преса ще гръмне!
Дори и да чуваше този дързък призив, Карелен не се отзова на него. Впрочем, той никога на нищо не се отзоваваше.
Първата година появяването на Свръхвладетелите внесе в живота на хората по-малко промени, отколкото можеха да се очакват. Сянката им легна върху всичко, без обаче да се натрапва. Ако погледнеше към небето над почти всички големи градове по Земята, човек можеше да види блестящите във висините сребърни кораби — но те бързо станаха нещо привично — като Слънцето, Луната и облаците. Вероятно повечето от хората само смътно съзнаваха, че равнището на живота им постоянно расте благодарение на Свръхвладетелите. И за още нещо, за което също рядко се сещаха, би трябвало да благодарят на безмълвните кораби — те за пръв път в историята донесоха мир за цялото човечество.
Нямаше нищета, нямаше войни, но тези блага, състоящи се именно в отсъствието на нещо и далече от всякакви ефекти, хората приемаха като естествена даденост и скоро забравиха за тях. А Свръхвладетелите продължаваха да се държат отчуждено и да не се разкриват пред човечеството. Докато Карелен водеше подобна политика, можеше да очаква уважение и възхищение, но не и някакви по-топли чувства. Трудно беше да не се досади на неверниците, които не искаха да разговарят само по телетайпа в щабквартирата на ООН. За какво беседваха Карелен и Стормгрен знаеха само те двамата. Понякога Стормгрен сам недоумяваше за какво са му на Попечителя тези срещи. Може би се нуждаеше от непосредствено общуване, дори то да е с един землянин? Или разбираше, че Стормгрен се нуждаеше от близката му подкрепа? Ако беше така, то Стормгрен би се чувствал много признателен — и ако желаеха, тези от Лигата за освобождение можеха да си продължават да го наричат презрително „разсилния на Карелен“.