Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
Мълдун наблюдаваше как работниците забиват последното колче в земята. След това опънаха въжетата и изправиха поваления протокарпус. Мълдун забеляза черните овъглени следи по оградата там, където бе станало късото съединение. В основата й бяха изгорели няколко изолатора, които трябваше да се подменят. Но за да стане това, Арнолд трябваше да изключи тока по всички огради.
— Контрол. Обажда се Мълдун. Готови сме да започнем ремонта.
— Добре — отвърна Арнолд. — Изключвам вашия участък.
Мълдун погледна часовника си. Някъде в далечината чу крясък на птица. Приличаше на бухал, но той знаеше, че този звук издават дилофозаврите. Приближи се до Рамон и каза:
— Хайде да приключваме тук. Трябва да оправим още два участъка.
Повече от час Доналд Дженаро се взираше в прозрачната карта в контролната зала, докато точиците и цифрите примигваха и се променяха.
— Какво става сега? — попита той Арнолд, който работеше на главния пулт.
— Опитвам се да оправя телефоните, за да повикаме помощ за Малкълм.
— Не, питам ви за парка.
Арнолд хвърли поглед към картата.
— Изглежда, почти са приключили с животните и са оправили двата участъка. Както ви казах, паркът е под пълен контрол. Без катастрофалния Ефект на Малкълм. Всъщност остава само третият участък от оградата…
— Арнолд! — Обаждаше се Мълдун.
— Какво има?
— Виждал ли си тази проклета ограда?
— Момент!
На един от екраните Дженаро съгледа поляна с трева, разлюляна от вятъра. В далечината се виждаше нисък бетонен покрив.
— Това е складът в зоната на зауроподите — обясни Арнолд. — Една от помощните постройки, в които държим инструменти, хранителни запаси и така нататък. Такива сгради има из целия парк, във всяка от зоните. — Изображението на екрана се промени. — Сега камерата се обръща и се насочва към оградата.
Дженаро видя телената ограда, която блестеше на светлината на прожекторите. Един от участъците беше разкъсан и мрежата беше съборена на земята. До него беше спрял джипът на Мълдун и работният му екип.
— Хъм — изсумтя Арнолд. — Големият рекс май е влязъл в зоната на зауроподите.
— Тази вечер го чака богато угощение — каза Мълдун.
— Трябва да го измъкнем оттам — рече Арнолд.
— Как? — попита Мълдун. — Не разполагаме с нищо, за да му излезем насреща. Ще оправя оградата, но преди съмване няма да вляза в зоната.
— Хамънд няма да бъде очарован.
— Ще говоря с него, когато се върна — каза Мълдун.
— Колко животни ще убие тиранозавърът? — попита Хамънд, като крачеше напред-назад из контролната зала.
— Може би само едно — отвърна Хардинг. — Зауроподите са едри. Едно убито животно ще стигне на големия рекс за няколко дни.
— Още тази нощ трябва да излезем и да го приберем — каза Хамънд.
— Няма да стъпя там, докато не съмне — поклати глава Мълдун.
Хамънд се полюшваше на пръсти и на пети както винаги, когато беше ядосан.
— Случайно да си забравил, че работиш за мен?
— Не, господин Хамънд, не съм забравил. Но става дума за възрастен тиранозавър. Как смятате да се справим с него?
— Нали имаме пушки, които изстрелват упойващи вещества?
— Стрелите им са с обем двайсет кубически сантиметра — вметна Мълдун. — Предостатъчно за животно, което тежи двеста-двеста и петдесет килограма, няма що! Само че тиранозавърът тежи осем тона. Дори няма да ги усети.
— Поръчахте и по-мощни оръжия…
— Поръчах три броя, господин Хамънд, но вие намалихте заявката и получихме само едно. А и него го няма. Недри го отнесе заедно с джипа.
— И таз добра! Кой го е допуснал?
— Аз не отговарям за Недри, господин Хамънд — каза Мълдун.
— Тоест сега няма начин да спрем тиранозавъра?
— Точно така — потвърди Мълдун.
— Какви ги дрънкате! — възмути се Хамънд.
— Паркът е ваш, господин Хамънд. Не искахте скъпоценните ви динозаври да бъдат наранявани. Сега рексът е влязъл при зауроподите и вие не можете да направите нищичко, за да го спрете — каза Мълдун и напусна залата.
— Чакай, чакай — извика Хамънд и забърза след него.
Дженаро гледаше екраните и слушаше шумната караница в коридора.
— Струва ми се, че още не сте овладели напълно парка — обърна се той към Арнолд.