Том 8 (Романси и сонети)
- Автор: Шекспир Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валери Нисимов Петров
- Жанр: Прочая поэзия
Электронная книга - «Том 8 (Романси и сонети)». Краткое содержание книги:
към кръвожадни мисли, аз чрез него
поисках да отровя своя пръв
приятел Поликсен; което нещо
би станало, ако Камило мъдро
не бе забавил моята припряност,
макар че аз пришпорвах го да действа
с награди и заплахи! Благороден
и изтъкан от милост, той разкрил е
кроежа ми пред моя царствен гост
и тука положение оставил —
високо, знаете, — се е предал
на случая с едничкото богатство
на свойта чест. Ах, колко тя блести
пред моята ръжда! Как дваж по-черен
пред него ставам аз!
Влиза отново Паулина.
ПАУЛИНА
О, мрачен ден!
Срежете връзките ми, че от напън
сърцето ми, усещам, ще се пръсне!
БЛАГОРОДНИК
Какво ви е, мадам?
ПАУЛИНА
Какви най-страшни,
тиранино, какви най-тънки мъки
за мен ще изнамериш? Клещи? Стеги?
Ще ме дереш на живо? Ще ме пържиш
в олово или в масло? Коя болка
добра за мен ще сметнеш, като всяка
от мойте думи, зная, ще те хвърли
в най-страшен гняв? Тоз твой тирански дух,
сдружен с приумиците ти ревниви —
детинщини, каквито и децата
не могат да измислят! — гледай, виж го
какво направил е и от това
побъркай се, напълно полудей,
защото всичките ти досегашни
безумства са шега пред туй последно!
Това, че измени на Поликсена,
бе нищо — само знак, че и за луд си
непостоянен и към туй ужасно
неблагодарен! Дреболийка беше
и подлият ти опит да отровиш
честта на благородния Камило
с кралеубийство! Все простъпки леки
пред следващия ужас! И към тях
бих вписала и туй, че заповяда
да хвърлят малката ти дъщеричка
на враните — нищожен грях, макар че
и дяволът, преди да го извърши,
пролял би сълзи из очи от огън!
И също тъй не бих могла да кажа,
че пряко си виновен за смъртта
на младия ни принц, чиято чест,
несъразмерна с крехката му възраст,
разби сърцето му, узнало как
един жесток безумец позори
невинната му майка; не, за туй
не ти си отговорен! Но това
последното!… О, господа, когато
го изрека, плачете и ридайте:
кралицата, добрата ни кралица —
тъй милата, тъй нежната — издъхна!
И отмъщението за смъртта й
се бави още!
БЛАГОРОДНИЦИТЕ
Как? Не е възможно!
ПАУЛИНА
Умря — ви казвам! Мъртва е — кълна се!
И ако ни на дума, ни на клетва
не вярвате, вървете и я вижте
и някой стори ли да придобият
цвят устните й, погледът й — блясък,
гръдта й — дъх, и кожата — топлик,
от Бог ще го почитам по-високо!
Но ти, палачо, ти недей се кая —
премного тежко е това, което
си сторил, за да можеш да го духнеш
с въздишки късни! Затова ридай,
но без надежда! Хиляди години
бос, гол, на колене, във пост суров,
на ледна канара сред зимен вихър
не ще изпросят от небето с милост
към тебе да погледне!
ЛЕОНТ
Още! Още!
Каквото и да кажеш, ще е малко!
Заслужил съм от всичките езици
най-острото да чуя!
БЛАГОРОДНИК
Замълчете!
Дори и да сте права, пак речта ви
е прекомерно дръзка.
ПАУЛИНА
Искам прошка!
Когато разбера, че съм сгрешила,
аз винаги разкайвам се. Уви,
нали съм си жена — говорих малко
прибързано. Личи си, че е трогнат
дълбоко в благородната си същност…
Непоправимото не заслужава
да се скърби за него. Не тъжете,
че просих от небето мъст за вас —
по-скоро накажете ме, задето
припомних ви неща, които вие
ще трябва да забравите! Кралю,
добри ми господарю, извинете
една глупачка за това, че тя
от обич към жена ви… Пак сглупих!