Кралят на казиното

— Тук са книжата — подаде Андрей Зосимович една папка на Турецки.

— Не се обиждайте, но ние сме длъжни временно да ги конфискуваме, за да ги проучим. Вероятно те ще хвърлят някаква светлина върху убийството на Андрей — отговори Турецки и се приготви незабавно да напише протокол за изземването.

— Цялото богатство на сина ми ще бъде използвано за покупка на картини — заяви Андрей Зосимович, — както ни е завещал. Можете ли да ми дадете някакъв съвет в това отношение? Не съм много вещ по подобни въпроси.

— Колкото до юридическата страна при уреждането на наследството, можете да разчитате на мен. Ще ви намеря добър адвокат. А за продажбата на недвижимата собственост… Ще трябва да изчакаме, докато свърши следствието. Ако се установи, че парите са придобити по некриминален начин, всичко ще бъде ваше.

— Тук — потупа с длан по папката Андрей Зосимович — има книжа, които потвърждават, че на името на сина ми са внесени пари в швейцарска банка. Ето го сертификатът, картончето с номера на сметката и сумите.

— Отлично, засега ще вземем всичко, а с останалите въпроси ще се заеме адвокатът, който ще ви препоръчам. Той е честен и опитен професионалист.

— Бих искал да не се протакат нещата.

— Значи още днес ще ви се обади. — Турецки отново плъзна поглед по писмото. — Има задраскани редове. С ваше позволение ще вземем и това писмо. Ще ви изпратя копие.

— Добре.

— Благодаря, Андрей Зосимович. А сега имам няколко въпроса. Очевидно синът ви не е идвал често в този апартамент?

— Дори твърде рядко. Той принадлежеше на моите родители. А ние живеехме на Кутузовски проспект. По силата на обстоятелствата се наложи да освободим онова жилище. Аз нямах желание да се унижавам, така че се преместихме тук. Андрей получи едностайна квартира.