Пазачът на фара [bg]

– Момче. Да, и аз мисля, че коремът ти изглежда, сякаш вътре има момче.

– Само се надявам да не е...

Емели се спря насред изречението.

– Надяваш се да не се метне на баща си.

– Да – прошепна Емели и усети как щастието й изчезва.

При самата мисъл да седне в лодката с Карл и Юлиан и да отпътува обратно към острова й се прииска да избяга.

– На Карл не му е леко. Баща му винаги се е отнасял много сурово с него.

Емели искаше да я попита какво има предвид, но не се осмели. Вместо това сълзите й потекоха и тя засрамено се опита да ги избърше. Дагмар я погледна сериозно.

– Посещението при доктора не мина толкова добре – каза тя.

Емели вдигна объркано очи към нея.

– Но нали всичко беше както трябва?

– Не, изобщо не беше така. Положението даже е толкова сериозно, че трябва да останеш на легло и да бъдеш близо до доктора, за да може да ти помага. За пътуване с лодка и дума не може да става.

– Да, не... – смотолеви Емели, която започваше да разбира какво има предвид Дагмар, но не смееше да го повярва. – Не, нещата не изглеждат добре. Но къде ще...?

– Имам стая, която стои празна. Докторът сметна, че е добра идея да се нанесеш при мен, за да има кой да те наглежда.

– Да – каза Емели и отново заплака. – Но няма ли да е твърде голямо затруднение за теб? Все пак нямаме възможност да те компенсираме.

– Това не е необходимо. Аз съм възрастна жена, която живее сама в голяма къща. Ще съм благодарна да имам компания. И да помогна на едно мъниче да се появи на този свят. Това наистина би ме зарадвало.

– Значи, посещението при доктора не е минало добре – повтори Емели внимателно, когато наближиха площада.

– Не, изобщо не мина добре. Право в леглото, така ни казаха. Иначе може да стане много лошо.

– Да, така беше – каза Емели, но усети как сърцето й заудря силно в гърдите, щом видя Карл в далечината.

Той също ги забеляза и се забърза към тях с нетърпеливо изражение.

– Ама че се забавихте. Имаме купища неща за вършене, а скоро трябва да се прибираме.

Обикновено далеч не бърза толкова, помисли си Емели. Когато се отбиваха при Абела, винаги закъсняваха. Изведнъж Юлиан изскочи зад него и за миг Емели бе обзета от паника. Стори й се, че ще се строполи мъртва на мига. После усети как някой я хваща за ръката.

– И дума да не става – каза Дагмар със спокоен и равен тон. – Докторът предписа на малката Емели да лежи. И беше сериозен.

Карл изглеждаше озадачен. Погледна към Емели и тя си представи как мислите се прескачат в главата му като плъхове. Знаеше, че не се притеснява за нея, а опитва да прецени последствията от думите на леля си. Емели мълчеше. Позволи си единствено да размърда малко крака, защото стъпалата и кръстът я боляха от ходенето.