![Виелица на сенките [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/3/4/vielica-na-senkite-bg-download.jpg)
Виелица на сенките [bg]
- Автор: Пехов Алексей Юрьевич
- Серия: Хрониките на Сиала #3
- Язык: болгарский
- Год: @Фен превод
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Виелица на сенките [bg]». Краткое содержание книги:
Мълчаливо гледах как нараства тъмното петно кръв под натрошеното и изкривено от падането тяло. До последно не можех да повярвам, че ще успея да победя тази, която в други времена са наричали Лиа.
У-у-у-у-у-у-у-о-о-о-о-о-о! — меланхоличната песен на Рога, намиращ се някъде горе, отново ме върна в реалността.
Вдигнах глава към тавана в опит да видя мястото, където лежеше Рогът на дъгата, но, разбира се, не видях нищо. Прекалено високо беше.
Докато се пулех и взирах, тялото на Лафреса започна бавно да потъва в Селена, сякаш не лежеше на пода, а на някаква гъста слуз или тиня. След няколко секунди лейди Йена, донесла толкова много неприятности на отряда, изчезна завинаги в черната луна, а след още един миг Селена отново стана виолетова и на „небето“ светнаха хиляди звезди и съзвездия, сякаш в залата не се беше случило нищо.
В средата на Селена нещо проблесна. Присвих очи, опитвайки се да видя какво точно е това, но уви, не се получи. След смъртта на лейди Йена нямах особено желание да приближавам до опасното място, но, след като трезво разсъдих, че докато не стъпя върху магическата луна, нищо не ме заплашва, аз се приближих почти плътно до нея. В центъра на луната лежеше Ключът. Дали магията на джуджетата и Кронк-а-Мор беше неприятна на вълшебството, използвано за създаването на тази зала, или аз бях голям късметлия, но фактът си оставаше факт — Ключът беше пред мен, само ръка да протегнеш. Е, аз не съм глупак, така че я протегнах. Но не го достигнах, за съжаление. За да го взема, трябваше да стъпя върху Селена, а за такова геройство все още не бях готов. По принцип, безизходна ситуация, но с малко повече използване на главата всичко може да бъде решено. Ремъкът на чантата, вързан около дръжката на ножа, и няколко опита с импровизираната въдица ми донесоха богат улов. Във всеки случай, сега Еграсса нямаше да ми откъсне главата за загубата на елфийската светиня. За мой късмет Лафреса не беше махнала верижката на Ключа, така че веднага го провесих на врата си.
Р-р-у-у-у-у-у-о-о-о-о!
Време беше да тръгвам. Вече имах Ключа, а ме очакваше и дълъг обратен път, макар че се налагаше да го измина без картите… Хм, хм. За това ще мисля малко по-късно, когато Рогът на дъгата вече ще е в ръцете ми. Целият въпрос сега беше как да стигна до него? Селена отпада. Видях какво се случи с вече покойната Лафреса, така че нямах намерение да изкушавам съдбата, като се подложа на светлината на вълшебната луна. Трябваше да има друг път. Във всеки случай, поне така излизаше от думите на Сагот, който ми препоръчваше да поработя с краката си, ако искам да доживея до дълбока старост. Оставаше ми само да намеря този път.
Тръгнах да обикалям звездното небе, търсейки стълба, която да води нагоре.
Р-р-р-у-у-у-у-ту-ду-у-у-у!
— Чувам те, чувам — измърморих аз, докато вървях покрай стената.
Езикът ми не би се обърнал, за да нарека ТОВА стълба. Само правоъгълни каменни стъпала, забити в небето между звездните струпвания. При това много неудобни. За да се изкача горе, щеше да се наложи доста да се поизпотя. Но нямах избор, Рогът на дъгата нямаше сам да дойде при мен. Стъпих на първото стъпало, скочих, хванах се за второто и се изтеглих на него. Изправих се, подскочих, издърпах се и стъпих на третото. Светът примигна и магията на звездното небе изчезна. Под мен отново лежеше най-обикновена и с нищо неотличаваща се, но ярко осветена от струящата от стените светлина, зала от осмо ниво.
Продължих да се изкачвам още дълго време и доста се задъхах. Да балансирам на тясното стъпало, където едва имаше място да сложа двата си крака, се оказа най-трудната задача. Надолу се стараех да не поглеждам. Вече бях на такава височина, че, да не дава Сагот, едно замайване — и просто щях да последвам Лафреса. След поредицата каменни блокове-стъпала, когато ръцете ми вече бяха готови да откажат, се появиха забити в стената метални скоби. Катеренето стана много по-лесно и след известно време се озовах на широка каменна площадка.
Тук духаше доста осезаем вятър.
У-у-у-у-у-у-у-у-у-о-о-о-о-о-о!
От това място звукът на Рога беше много по-дълбок и по-ясен. Проклетата пищялка беше някъде наблизо. Някъде съвсем наблизо. Още едно примигване на света около мен и отново се оказах в самия център на звездното небе. Някъде долу гореше виолетовата искра на Селена и аз едва можех да я различа сред пръснатите звезди. Не очаквах, че съм успял да се изкача толкова високо.