Диамантен меч, дървен меч [bg]

- Захласна ли се? - изкикоти се девойчето-чародейка и с подскок се озова в голямо меко кресло. Подви крака и се настани по-удобно. - Сядай ето там, по-далеч, че вониш на неумит помияр! - Момичето сбърчи аристократичното си носле и измъкна парфюмирана кърпичка.

Ахата не се трогна - беше се наслушала на обиди.

- Тогава премахни миризмата, за да не ти пречи - предложи тя на момиченцето.

- Да-да - изсумтя вълшебницата, - нямам си друга работа, ще си прахосвам силите за теб... И тъй става.

- Кое?

- Имам предвид, че се трае. Хайде, седни в онзи ъгъл - поясни без злоба магьосницата.

Ахата се подчини. Намести се някак между стана и решетката за мъчения на бавен огън.

През това време вълшебницата придърпа еднокрака масичка и разви върху нея някакви свитъци, които затисна с ръждясали клещи за чупене на пръсти и кътници. Доволно измърмори нещо, повъртя се в креслото и преметна крака през подлакътника. Изви снага още по-неудобно от преди, но като че ли така й допадаше, защото измърка като котка:

- Ето такааа... А сега, сладурче, разкажи ми за... - Говореше така, сякаш беше поне петдесет години по-голяма от пленницата си.

- Какво желаете да ви разкажа? - покорно се отзова Ахата.

- За вашия хвален-прехвален Дървен меч, сиреч Имелсторн, или поточно... - невръстната чародейка замълча за миг и издиша чисто и ясно, сякаш бе родена Дану: - Immilspoeunn.

- Какво да разкажа по-точно? - послушно попита Ахата.

- Брей! - Момичето-вълшебница вдигна вежда. - Ирония ли е това? Не те съветвам да си го позволяваш, данке. Болката побеждава всичко. Много е неприятно, да знаеш. И не се надявай да умреш. От мен няма да избягаш даже при Кокалестата жетварка, запомни го добре.

- Питай тогава - уморено отвърна девойката Дану.

- Кой го е създал? На какво е способен? Откога е пророчеството на Илейна, че Каменният брат и Дървеният брат ще разкъсат и изядат света? Какво е било мнението на вашите мъдреци за всичко това? - изтърси като скоропоговорка човешкото момиче.

- Ти хубаво ме питаш, ала... Да не искаш да ти преразкажа цялото Свещено шестокнижие заедно с най-късните коментари към него?

Против очакванията й чародейката не се ядоса. Никак даже. Само кимна и произнесе:

- Дръзка. Безстрашна. Не е зле.

Сетне потропа с пети по облегалката, почеса нос и въздъхна кротко:

- Добре. Нека почнем от Пророчеството. Коя е била Илейна?

- За първи път чувам за такава - призна Ахата. Момичето отсреща изсумтя недоволно, но и замислено.

- Хм... Да речем, че говориш истината. Ами за самото Пророчество какво ще кажеш?

- Същото. И за него чувам от твоите уста. Вълшебницата детински издаде напред устни, от което заприлича на някакво смешно зверче.

- Еее... - измърмори разочаровано. - За това ли се старах? Толкова сили хвърлих нахалост да те измъквам, глупачко, пък ти нищо да не знаеш! Нима наистина не си чувала за Каменния и Дървения брат? Никога?