Републиката на крадците [bg]

— Кълна се в боговете — каза Локи, — че не ме е грижа кой си. Писна ми да говоря с шибани копелета като вас, и то при обстоятелства, които…

И преди да изрече всичко докрай, той замахна. Без да покаже каквото и да е безпокойство, магът улови юмрука на Локи с едната си ръка, с ръкавица на нея, и отвърна на удара, като улучи Локи в стомаха. Краката на Локи омекнаха и той се свлече зяпнал. Магът отново го хвана за ръката и я дръпна, за да го метне встрани, докато той не падна на колене с гръб към противника си.

— Дишай, докато болката не премине — подхвърли му магът. — Беше арогантно дори за човек като тебе. В това състояние не представляваш заплаха за никого.

— Т… т… Тиволи — простена Локи. — Тиволи…

— Стига детинщини. — Магът клекна зад него, опря едната си ръка на челюстта на Локи, а с другата му приложи задушаваща хватка. Локи взе да рита и да се съпротивлява, но мъжът без усилия му попречи да мърда глава и още по-силно го стисна. — Тиволи не може да те чуе.

— Търпение — просъска Локи… — Търпение ще…

— Този разговор никога няма да стигне до нея. Тя не се рее над вас като някакво облаче. Има хора като мене, които да ѝ вършат работата.

— Ш-ш-шибано к-к-копеле т-т-такова!

— Да — каза магът и най-после отслаби хватката си. Локи се закашля и напълни с въздух парещите си дробове. — Да, липсват ми обноски, така е. А пък ти си толкова мил и внимателен, направо си светец. Готов ли си да ме чуеш?

Локи, изпитващ облекчение, че отново диша, а и дълбоко засрамен от проявата на слабост, не каза нищо.

— Посланието е следното — продължи магът, приел мълчанието като знак за съгласие. — Искаме надпреварата да бъде истинска. Искаме да видим как работите в продължение на шест седмици. Ако постигнете мир с тази жена и замислите някакво тъпо изпълнение…

— Търпение вече ме предупреди — каза Локи, като кашляше. — Богове на небесата, това трябва да ти е било известно, миризливо лайно такова!

— Едно е да ти кажат нещо, друго е да го проумееш. Ти си много забъркан с тази жена от противниковата страна. Трябва да сме идиоти, ако си мислим, че няма да изпиташ изкушение.

— Аз вече обещах…

— Обещанията ти струват колкото плюнката на мъртвец, каморецо. Ето ти нещо реално: уговориш ли се с червенокосата си приятелка да ни изиграете в надпреварата, в чиято и полза да е, ние ще я убием.

— Ах, ти, кучи… Не можете…

— Разбира се, че можем. С приключването на изборите. Ще отделим достатъчно време, а вие ще гледате.

— Другите магове…

— Мислиш ли, че дават за нея и пукната пара? Приятелите на Соколаря? Наели са я, за да правят мръсно на вас. Свърши ли петгодишната игра, няма да има защита.