Детето на нощта [bg]

Пламъци поглъщаха склад до рибния пазар, а отвъд „Оке­ански бряст“ вече се водеше кърваво сражение между Закрил­ниците и конницата на Дордовер. Мнозина кавалеристи от Лис- терн останаха настрана, но повечето се хвърлиха в битката - в страховитите бойци на Ксетеск виждаха враг, омразата към ко­гото надделяваше над уплахата.

Хирад видя вълците да се втурват в хаоса, осветен от факли­те и пожара, отново чу воя на Троун. Изобщо не проумяваше какво им е щукнало, но поне щяха да отприщят трупащото се настървение. Не би искал да е насреща им в момента.

- Имаме щит - съобщи Илкар, както тичаха.

- Готов за Огнени кълба - добави Дензър.

Зад пламъците над склада се мяркаха някакви силуети.

- Има магове със Сенчести криле - потвърди Илкар.

- „Океански бряст“ отплава! - посочи Незнайния.

Вдигаха платното на фокмачтата, а въжетата, свързващи но­са и кърмата с кнехтовете, бяха отрязани. Бордът остърга ка­менния зид на кея - толкова озлобен беше капитанът. Вятърът издуваше платното достатъчно, за да отдалечи кораба от брега. Маговете кръжаха високо над него.

- Илкар, колко са според теб? - кимна нагоре Незнайния.

Гарваните пак спряха. Нямаха желание да се набъркат в бит­ката, разгоряла се недалеч от странноприемницата „Езерен дом“, откъдето хората бягаха към центъра на града.

- Поне десетина. Трудно ми е да ги преброя - отвърна елфът.

С нов проблясък насред разколебаните кавалеристи от Листерн се забиха Огнени кълба и разпръснаха хора и коне. Пд на изток падаше Горещ дъжд и макар че покривът на рибния па­зар беше подгизнал, от него вече се издигаха пушеци и изпаре­ния. Вятърът носеше гадната миризма на подпалени боклуци и рибено масло.

Ескадрон от дордоверски кавалеристи се откъсна от сраже­нието, проби си път през обърканите листернски войници и свърна вляво от странноприемницата към Площада на столе­тието.

- Лъжлива маневра - отбеляза Дарик. - Ще заобиколят и ще се върнат откъм другия край на пристанището.

- Имаме нужда от повечко сила - промърмори Незнайния, - ако ще превземаме другия кораб.

- Хрумна ли ти нещо? - погледна го Хирад.

- Да. Дарик, върви към кораба, виж какво може да се нап­рави там. Дензър, тръгни с него. Илкар и Хирад, елате с мен. Ще си доведем малко Закрилници.

- Сега виждам защо ти измисляш какво да правим - завъртя глава Дензър.

- Хайде, не се помайвайте - подкани Незнайния.

По-отблизо Хирад добре видя как протича битката. Остана­ли без истински водач, конниците на Листерн бяха на ръба на паниката и макар че заместникът на Дарик, в когото варвари­нът разпозна Айзак, неспирно редеше заповеди, те явно не зна­еха дали да се сражават, или да бягат. Бързо губеха боен дух, само вдигнатите от маговете щитове ги опазваха засега. Стиг­неха ли Закрилниците до тях, биха ги изтребили.

Но войската на Дордовер се бе подредила в плътна отбрана на тясното пространство между рибния пазар, горящия склад и края на пристанището. След първоначалния натиск на Зак­рилниците някои от дордоверскитете магове ги бяха отблъсна­ли с непрекъснати Силови конуси, други несъмнено пазеха с щитове срещу стрели и заклинания.