Парижка вендета [bg]

Торвалдсен отново набра мобилния номер на Малоун. Правеше го за седми път, но насреща неизменно се включваше гласова поща. Гневът му нарастваше.

Трябваше да се свърже с Малоун!

Още повече искаше да открие Греъм Ашби. Сутринта, преди да напусне Англия, той умишлено не заповяда на екипа си да следи англичанина. Надяваше се, че ще му бъде пред очите на Айфеловата кула поне до ранния следобед. Дотогава хората му щяха да бъдат във Франция, готови за действие.

Но Ашби беше избрал друг план.

Торвалдсен седеше сам в стаята си в „Риц“ и се питаше как да постъпи. Беше планирал нещата с изключително внимание, бе предвидил почти всичко. Единственото, което пропусна, беше опитът за масово убийство на членовете на клуба. Ашби се оказа доста изобретателен, принуди се да признае той. Елиза Ларок вероятно бе безкрайно объркана. Добре обмислените й планове бяха отишли по дяволите. Дано е разбрала, че предупрежденията му относно доверения й английски лорд се оказаха верни. Което означаваше, че хората, които искат смъртта му, ставаха двама. Това отново върна мислите му към Малоун, книгата и Мурад. Дали пък професорът не бе открил нещо?

Джиесемът му иззвъня. На екрана се изписа СКРИТ НОМЕР, но той въпреки това отговори.

— Нуждая се от твоята помощ, Хснрик — каза Сам Колапс.

По-възрастният мъж изведнъж изпита любопитство да разбере дали всички около него са лъжци.

— С какво се занимаваше през днешния ден?

Отсреща настъпи тишина.

— Получих задача от Министерството на правосъдието — отвърна след доста голяма пауза Сам.

Торвалдсен беше доволен, че младежът му каза истината. И реши да му отвърне със същото.

— Видях те на Айфеловата кула. По-точно в заседателната зала.

— Така и си помислих.

— Какво става, Сам?

— Следя Ашби.

Това беше наистина добра новина.

— По заповед на Стефани Нел?

— Не съвсем. Но нямах друг избор.

— Имаш ли връзка с нея?

— Тя ми даде номера си, но аз се колебая дали да го използвам. Исках първо да говоря с теб.

— Кажи ми къде си.