Смъртта на царете [bg]

— Имам достатъчно злато, за да мога да му предложа много повече, отколкото струва земята, Тубрук. Но не искам никой да ме мами.

— Той ще бъде на днешното заседание на сената. Можеш да го намериш там. Възможно е да не сме го преценили правилно. Има вероятност да предложи да ти върне земята срещу сумата, която е платил за нея — предположи Тубрук, но доста неуверено.

Юлий почука с кокалчетата на пръстите си по солидната ограда и въздъхна тежко.

— Съмнявам се. Светоний си е у дома, а ние преживяхме доста нещо заедно с него — и на кораба, и в Гърция. Няма да иска да ми окаже каквато и да било услуга… но аз ще си върна бащината си земя. Ще видя какво мисли Марк.

— Вече се нарича Брут. Направили са го центурион в Бронзовия юмрук. Сигурно ще иска и твоето мнение за Първородните.

— Нашият Брут сигурно е най-младият легат в историята на Рим! — възкликна Юлий с почти възторжен смях.

— Легат без легион — изсумтя Тубрук и погледът му изстина. — След смъртта на Марий Сула накара да заличат от списъците името на легиона му. Известно време животът в Рим беше много несигурен. Никой не беше в безопасност. Дори сенаторите. Всеки, когото Сула посочеше като враг на държавата, моментално биваше извлечен от дома си и екзекутиран без съд. Мислех да отведа Корнелия и детето, но…

Стресна се, като си спомни какво му беше казала Корнелия.

Старият гладиатор се разкъсваше между лоялността си към Юлий и тази към Корнелия. Връзката му с двамата беше много по-близка до бащината любов, отколкото до професионалния дълг на управител на имението. Никак не обичаше да пази тайни, но знаеше, че Юлий трябва да чуе от нейната уста какво е понесла от ръцете на Сула. Юлий като че ли не забеляза угрижената му физиономия — и той бе потънал в мисли.

— Слава на фурните, че този мръсник умря, Тубрук. Не знам какво щях да направя, ако беше жив. Предполагам, че щях да ти пиша да изведеш семейството ми извън страната, но животът в изгнание щеше да представлява край за мене. Не мога да ти опиша какво е да чувствам римска земя под краката си след толкова време. Не бях осъзнал силата й, докато не я усетих, нали разбираш?

— Знаеш, че разбирам, момче. Чудно ми е как Кабера може да се скита така. Живот без корен… това не е за мене. Но може би пък ние имаме по-дълбоки корени, отколкото повечето хора.

Юлий остави погледа си да се плъзне над забулените в зелено планини, които пазеха безброй спомени, и решението му се затвърди. Щеше да си върне това, което му бе отнето.

Нападна го обаче друга мисъл,

— Какво стана с дома на Марий?

— Изгубен е — каза Тубрук, без да го поглежда. — Продадоха го на търг, след като обявиха Сула за диктатор. Голяма част от имотите на Марий смени собственика си по негова заповед. Крас купи някои неща, но търгът си беше жив фарс и поддръжниците на Сула разграбиха най-хубавите части.