Политичестки ред и политически упадък [bg]

През последните години се наблюдава възраждане на аргументите, че климатът и географията са главните детерминанти както на модерните институции, така и на икономическия растеж. Може би не е изненада, че този довод се изтъква предимно от икономисти, за които материалистичните обяснения на поведението са втора природа. Джефри Сакс например посочва, че съществува силна корелация между съвременните нива на развитие и географията: голяма част от индустриализираните страни се намират в умерените зони, докато по – голямата част от бедните страни са в тропиците. Географията според него въздейства по два важни начина за благоприятстването или възпрепятстването на икономическия растеж. Първо, достъпът до водни пътища и други транспортни средства е от решаващо значение дадена страна да печели от търговия, както изтъква Адам Смит във връзка с ранното развитие на търговията в Европа. Страните без излаз на море във вътрешността на Африка и Централна Азия са в незавидно положение по отношение на износа на стоки в сравнение с тези с пристанища или плавателни реки. Второ, хората в тропиците страдат от много повече заболявания в сравнение с тези в умерените климатични зони. Сакс изчислява, че само разпространението на остра малария намалява с 1,3 процентни пункта потенциалните темпове на растеж на глава от населението в страните от тропиците. Аргументът на Сакс в известен смисъл повтаря първата от причинно – следствените връзки на Монтескьо в една по – съвременна форма: горещият южен климат оказва пряко влияние върху икономическите резултати не защото подтиква хората към мързел и развлечения, а ги омаломощава с хронични заболявания, които пречат на способността им да работят и да се развиват.

Метаисторическото произведение на Джаред Даймънд „Пушки, вируси и стомана“ по подобен начин посочва материалните пречки пред развитието, причинени предимно от географските и климатичните дадености. Способността на Европа да наложи господство в други части на света има нещо общо с редица географски фактори като линиите на комуникация изток – запад, които свързват евразийския континент, за разлика от осите север – юг в Южна Америка, които пресичат различни климатични зони, което създава големи трудности при придвижване. Това позволява подходящите технологии да бъдат разпространявани през сходни климатични зони, докато различията в климата възпрепятстват подобно разпространение в западното полукълбо. Освен това европейците успяват да култивират пшеница и ръж, които са основни продаваеми култури, и опитомяват коня, който е от решаващо значение за придвижването им. По – голямата мобилност на свой ред допринася за развиването на имунитет към различни заболявания вследствие на по – голямото генетично разнообразие благодарение на смесените бракове между представители на различни народи. За разлика от това относителната хомогенност на генотиповете в Новия свят е причина местните населения да са особено уязвими към внесени от чужбина болести. Комбинацията от всички тези фактори според Даймънд обяснява почти безпрепятствените завоевания на испанците в Новия свят.