Произход на политическия ред [bg]

В група по интереси, чиято надеждност на бойното поле е съмнителна, но чието предразположение към бунт е хронично. Летописите за ежедневните събития в Кайро през последните десетилетия на султаната разказват една история на непрестанни претенции към монарха за плащания в замяна на малко вътрешно спокойствие. Мамелюкски новобранци посрещат с плячкосване... ал–Гаври [един от късните султани] в деня на неговото възкачване на престола; обучаваните изгарят дворците на петима висшестоящи офицери поради раздразнението си от ниското заплащане за разлика от огромните богатства, трупани от великите емири.

Моралните връзки, които обвързват мамелюците с ранните султани, са заменени от чисто икономически сметки. Старшите мамелюци купуват лоялността на младите новобранци, които след това очакват техните покровители да ги възнаградят чрез умението си да извличат рента от държавата или от цивилното население. Султанът е само пръв между равни; неколцина султани са убити или свалени от мамелюкски клики и на всички по– късни султани се налага да се пазят от конспирации.

Освен пред политическата нестабилност, в края на XV в. режимът е изправен и пред фискална криза. Вследствие на срива на търговията с подправки поради португалското превъзходство в Индийския океан към края на XIV в. приходите на султана започват да намаляват и той започва да налага все по–високи данъци. Това на свой ред принуждава икономическите участници – земеделци, търговци и занаятчии – да усъвършенстват уменията си в укриване на активи и неплащане на данъци. Цивилните бюрократи, които контролират данъчната система, намаляват данъчните ставки срещу рушвети; резултатът е, че опитът за налагане на по–високи данъчни ставки води до по–ниски реални данъчни постъпления. Режимът прибягва до безразборно конфискуване на всякакво имущество, каквото намери, включително и на благотворителните ислямски вакъфи, които мамелюкските големци използват за укриване на богатства, предназначени за техните потомци.