Произход на политическия ред [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191526932
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Произход на политическия ред [bg]». Краткое содержание книги:
През 1390 г. режимът за кратко укрепва с възкачването на султан Баркук, който идва на власт с помощта на бурджитите или на черкезките мамелюци и възстановява старата система на назначаване на чужденци. Но когато следващите султани, използвайки ресурси от редица държавни монополи, значително увеличават назначаването на по–млади мамелюци, избухва разрив между поколенията. По–възрастните мамелюци изграждат военна аристокрация, заобикаляйки предизвикателствата на младите и укрепвайки позициите си в йерархията подобно на пожизнени професори в съвременните американски университети. Средната възраст на високопоставените емири започва да се покачва, подмяната на личния състав съществено се забавя и по – възрастната аристокрация започва да се разделя на кланове. Мамелюците започват да рекламират своите семейства и статус чрез демонстративно парадиране с благополучие, а жените започват да играят по–голяма роля в защита на интересите на своите потомци. По този начин Мамелюкската система, създадена да превъзмогне трибализма при военното набиране, успява да се ретрибализира. Новите племена не се основават непременно на родство, но отразяват дълбоко вкоренения човешки стремеж за подкрепа и защита на интересите на потомци, приятели и клиенти срещу потребностите на една неперсонална социална система.
С течение на времето Мамелюкската система деградира от централизирана държава до нещо като рентиерска коалиция на военизирани групировки. По–младите мамелюци вече не са обвързани с лична лоялност към своя султан. Превърнали са се, по думите на един историк:
В група по интереси, чиято надеждност на бойното поле е съмнителна, но чието предразположение към бунт е хронично. Летописите за ежедневните събития в Кайро през последните десетилетия на султаната разказват една история на непрестанни претенции към монарха за плащания в замяна на малко вътрешно спокойствие. Мамелюкски новобранци посрещат с плячкосване... ал–Гаври [един от късните султани] в деня на неговото възкачване на престола; обучаваните изгарят дворците на петима висшестоящи офицери поради раздразнението си от ниското заплащане за разлика от огромните богатства, трупани от великите емири.
Моралните връзки, които обвързват мамелюците с ранните султани, са заменени от чисто икономически сметки. Старшите мамелюци купуват лоялността на младите новобранци, които след това очакват техните покровители да ги възнаградят чрез умението си да извличат рента от държавата или от цивилното население. Султанът е само пръв между равни; неколцина султани са убити или свалени от мамелюкски клики и на всички по– късни султани се налага да се пазят от конспирации.
Освен пред политическата нестабилност, в края на XV в. режимът е изправен и пред фискална криза. Вследствие на срива на търговията с подправки поради португалското превъзходство в Индийския океан към края на XIV в. приходите на султана започват да намаляват и той започва да налага все по–високи данъци. Това на свой ред принуждава икономическите участници – земеделци, търговци и занаятчии – да усъвършенстват уменията си в укриване на активи и неплащане на данъци. Цивилните бюрократи, които контролират данъчната система, намаляват данъчните ставки срещу рушвети; резултатът е, че опитът за налагане на по–високи данъчни ставки води до по–ниски реални данъчни постъпления. Режимът прибягва до безразборно конфискуване на всякакво имущество, каквото намери, включително и на благотворителните ислямски вакъфи, които мамелюкските големци използват за укриване на богатства, предназначени за техните потомци.
Мнозина политолози сравняват ранните модерни европейски държави с организирана престъпност. Те имат предвид, че държавниците се стремят да използват опита си в организирането на насилие за извличане на ресурси от останалата част от обществото, което икономистите наричат рентиерство. Други автори използват термина „хищнически държави" при описанието на нововъзникнали развиващи се режими като Заир под управлението на Мобуту Сесе Секо[83] или Либерия под управлението на Чарлс Тейлър[84]. Управляващите елити в една хищническа държава се стремят да извлекат възможно най–много ресурси от обществото и да ги пренасочат за задоволяване на своите лични нужди. Причината за домогването на тези елити до властта е преди всичко достъпът до икономически ренти, който им осигурява властта.