Убийството на Линда [bg]

„Така, значи, живееш“, помисли си той, докато плъзгаше дискретно поглед по сложните правоъгълни фигури на паркета, по тъмната дървена ламперия, по богатата архитектурна украса на тавана. Не му убягна нито един персийки килим, нито една холандска картина с маслени бои, нито една венецианска лампи и кристален полилей.

Двамата първо се разположиха в библиотеката да обсъдят деловите въпроси, за да могат после да се насладят спокойно на вечерята. Приключиха за десетина минута.

— Кога можеш да започнеш? — попита специалният съветник.

— В понеделник — отвърна Юхансон.

— Отлично — кръглото лице на специалния съветник грейна като слънце. — Е, сега можем спокойно да пристъпим към по-съществената част. От обяд не съм сложил нито залък в устата си.

— Живееш в прекрасна къща — отбеляза Юхансон, докато вървяха към трапезарията. — Това домът на родителите ти ли е?

— Полудя ли, Юхансон? Роден съм в съвсем обикновено семейство. Израснал съм в работническия квартал Сьодермалм. Купих този разкош от един клетник с финансови затруднения — обясни той.

— Изглежда, ти се справяш доста по-добре от него.

— Така е — потвърди доволно специалният съветник. — И ако питаш мен, изцяло съм го заслужил.

Понеже било средата на седмицата, специалният съветник изрази надеждата гостът му да прояви известно снизхождение, задето ще го гостят със сравнително обикновени гозби. Нека се опитат да видят положителното: и двамата си изкарват хляба на служба при работническо правителство, чиито принципи проповядват скромност и пестеливост. Макар че двамата мъже имат сериозен повод да отбележат бъдещото повишение на Юхансон, а работодателите му — да отпразнуват мъдрия си избор в лицето на Ларш Мартин Юхансон.

— Но тази вечер ще се наложи да се задоволиш с условията, в които аз живея — въздъхна специалният съветник. — Да се примириш със ситуацията. Нали така се изразявате вие, полицаите?

В света на специалния съветник най-важно било всяка от страните да направи крачка към взаимното съгласие, та после двамата партньори да могат доволни да продължат жизнения си път. Изхождайки от това житейско кредо, домакинът на Юхансон се надяваше да е открил решение, което гостът му ще одобри или най-малкото ще приеме.

— Чувал съм, че произхождаш от стар род на нурландски собственици на дъскорезници, така че едва ли има по-подходящо начало за нашата вечеря от опит за възкресяване на древната традиционна шведска софра с ракия — отбеляза специалният съветник и посочи към ъгъла на трапезарията, където възрастна прислужница в строга черна рокля и бяла престилка вече бе заела поста си с гарафа в ръка.

— Роднините ми по майчина линия са били по-скоро земеделци, а по бащина…

— Хайде, хайде, скъпи Ларш Мартин — прекъсна го специалният съветник. — Нека не позволяваме на фалшивата скромност да засенчва погледа ни и да замъглява иначе толкова бистрия ни ум. Предлагам с бързи крачки да се насочим към бюфета, където на крак да изпием по няколко аперитива и да обгърнем изтерзаните си души в наметало от коприна и кадифе, което сме заслужи с пот на чело.