Убийството на Линда [bg]

В момента Юхансон имаше три мобилни телефона. Един личен, един обикновен служебен и един строго секретен, който използваше предимно за изходящи разговори. За всеки случай и той беше червен и Юхансон го бе програмирал да звъни като полицейска сирена. Много се гордееше с постижението си. Веднага демонстрира на съпругата си как звъни телефонът — набра го от другия си телефон, — за да може и тя да се наслади на техническите му умения. А първия път, когато Пия чу „полицейската сирена“ да вие на пожар, идеологът й хъркаше спокойно в шезлонга си.

„Немците сигурно са направили оферта за закупуването на цяла провинция Смоланд“ — предположи съпругата на Юхансон, остави книгата си настрана и натисна зелената слушалка.

— Да, моля.

„Не бива да казвам името си, защото може да ме тикнат в затвора“, съобразително си напомни тя.

— Enchante32 — поздрави я ленив глас. — Предполагам, че си онази, за която те мисля — продължи гласът, — но колкото и да ми се иска да продължим да си говорим, ще се наложи да те помоля да ми дадеш благоверния си.

— Кой го търси? — попита тя. — Имате ли някакво име?

— Уви, работим без имена — отвърна ленивият глас. — Предай на любимия си съпруг, че стар сътрудник на Пилигрим иска да размени с него няколко думи.

— А ако попитам за какво става дума, ще ме тикнат в затвора?

— Ако ти отговоря, аз ще отида зад решетките — поправи я бившият сътрудник на Пилигрим с почти обиден глас.

— Ще го събудя.

„Като деца са“, помисли си Пия.

— Кой беше? — полюбопитства тя десет минути по-късно, когато съпругът й приключи полугласния си разговор, проведен по незнайни причини в отдалечения край на терасата. Юхансон изключи червения си телефон и се отпусна с въздишка върху шезлонга.

— Стар познат — отвърна неопределено Юхансон.

— Потайна особа, а? — подхвърли Пия. — Дори не си каза името.

— Така ли? — сви рамене той. — Работи в правителствената администрация като специален съветник, помага на премиера с това-онова. Фамилията му е Нилсон.

— Аха. Нашият сив кардинал, значи. Шведският аналог на кардинал Ришельо.

— Нещо такова. Нещо в този дух — уточни той.

— Какво искаше този човек от теб?

— Нищо особено, да разменим две-три думи.

— И ще трябва да се върнем в Стокхолм — предположи тя. Не се случваше за пръв път.