Убийството на Линда [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-326-1
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийството на Линда [bg]». Краткое содержание книги:
— Твърдо съм „за“.
— Пусни новините по четвърти канал — заръча Рогершон, докато седяха в хотелската стая на Бекстрьом — два часа и две студени бири по-късно.
— Защо? — учуди се Бекстрьом, но въпреки това се пресегна да вземе дистанционното.
— Искам да видя дали кабинетът ми в Стокхолм е оцелял.
— Ужасна история — отбеляза Бекстрьом пет минути по-късно и изключи телевизора. — Тези глупаци са избили прозорците на оперативната централа на Мутрата. Ако Мутрата е дал разрешение за подобно учение, трябва съвсем да е откачил.
— Следобед се чух с момчетата от службата. И те са на твоето мнение. Точно там стягала обувката.
— Така било, значи.
— Ужасна история — установи Бекстрьом пет минути по-късно.
— Повторение на екшъна от Гранд Хотел в Лунд. Явно трошенето на огледала му е харесало.
— Или ние сме разтълкували действията му погрешно. Може да е опитвал да се самоубие. Сигурно не е лесно да живееш с такава чудовищна долна челюст. Но явно все не успява.
— В какъв смисъл?
— Всеки път, когато се погледне в огледалото, стреля в челото си… но в челото на отражението си.
48
Сънищата зачестиха. Сънищата за онова лято преди близо петдесет години, когато му купиха първия му истински велосипед и баща му го научи да го крака. Ала тази нощ главната роля бе отредена не на червения „Крешент Валиант“, а на родителите му.
През онова чудновато лято отпускът на баща му сякаш нямаше свършване. По едно време Ян не издържа и го попита: докога ще си в почивка, тате?
Баща му придоби някак особен вид, но после се разсмя, погали го по главата и всичко се върна постарому.
— Докато те науча да караш колело, момчето ми — отвърна той. — Ще ти отделя колкото време се наложи, а работата няма да ми избяга.
После пак разроши гальовно косата му.
Онова лято беше истинско циганско лято, а с всеки изминал ден баща му все повече заприличваше на циганин: мършав, почернял от слънцето, със силно опъната по лицето кожа.
— Приличаш на истински циганин, тате — каза му веднъж Ян.
— Нищо чудно. Я виж какво хубаво време случихме — отвърна баща му.
Една нощ се събуди от някакъв шум. Тихичко се спусна по стълбите от таванското помещение и когато слезе долу, завари баща си и майка си в кухнята. Майка му седеше в скута на татко му, с гръб към Ян. Беше провесила ръце на врата му и заровила глава в гърдите му. Татко му обгръщаше талията й с едната си ръка, а с другата я милваше по косата.
— Всичко ще се подреди — шепнеше той. — Всичко ще се оправи.
Родителите му не го видяха. Той се промъкна на пръсти обратно в стаята си на тавана, легна си и пак заспа.
Сутринта, на закуска, всичко беше както обикновено.
— Готов ли си, Ян? — попита татко му и остави чашата с кафе. — Ще се поразходим ли с Валиант?
— Винаги съм готов, тате — отвърна Ян.
После се събуди.
49
Векшо, вторник, 5 август
Четиринайсетгодишното изнасилено момиче от Калмар оцеля. Състоянието й оставаше критично, но лекарите я бяха стабилизирали. От медицинския доклад стана ясно, че жертвата е щяла да умре, ако сестра й и нейната приятелка не били изплашили с появата си извършителя. Случилото се потвърди съмненията на медиите: в Смоланд, в разгара на лятната отпускарска идилия, върлува сериен убиец, който изнасилва млади жени.
Извергът първо уби Линда, няколко седмици по-късно нападна втора жена, но тя успя да се измъкне. Според експертите, цитирани от пресата, именно този негов неуспех обяснявал факта, че само седмица след това се нахвърлил върху трето момиче. Престъпният му нагон нараснал неимоверно и предпазливостта станала последната му грижа.
Професор по съдебна психология от Университета в Стокхолм, смятан за водещ специалист по извършители на серийни убийства, цитираше няколко примера за безсилието на полицията да открие, че определени жестоки престъпления всъщност представляват серия. На полицаите им липсвал по-мащабен поглед над ситуацията, били склонни да се вторачват в детайли, куцала комуникацията между отделните звена. Едната ръка не виждала какво върши другата. Разследващите пропускали целостта, закономерността, очевидното.
— С две думи, те не виждат, че царят е гол — обясни професорът от дивана на сутрешния блок в четвърти канал.