Убийството на Линда [bg]

Шестимата колеги, командировани да съдействат на калмарската полиция и да разследват изнасилването, се върнаха обратно в разследващата група. С останалите подробности по изясняването на случая — телефонни разговори, факсове, комуникация по вътрешната полицейска мрежа — щеше да се заеме Сандберг, когато й остане време. В момента полицаите от Векшо имаха по-важна работа.

— Занапред ще се придържаме към стратегията за разследване на широк фронт без предварителни заключения — каза Улсон. — Как върви акцията по събиране на ДНК проби?

По-добре от очакваното, според колегите му. Броят на пробите надхвърлил шестстотин и счупил стария рекорд. Четиристотин души били вече извън подозрение.

— Работим по две линии — обясни Кнютсон с плах поглед към колегата Левин. — От една страна, се опитваме да проверим всички, които живеят близо до местопрестъплението, от друга, издирваме лица, отговарящи на профила на ГИПИ, и им вземаме ДНК проби.

— В никакъв случай не работим хаотично — уточни Торѐн.

— Рано или късно негодникът ще се оплете в мрежите ни — установи Улсон с твърдо убеждение.

Докато пийваха редовната биричка в хотела, всезнаещият Рогершон осведоми Бекстрьом, че бившият им началник има ново местонахождение.

— Психиатрията в Худинге? — предположи Бекстрьом, който бе ходил там многократно по работа.

— Не, в Юлерокер. Бил израснал в този район и лекарите препоръчали да е близо до жената и децата си. Освен това е завършил право в Упсала.

— И как е? — полюбопитства Бекстрьом.

Според информатора на Рогершон — отлично. Още на втория ден от постъпването му в болницата му възложили специална мисия и в момента той обикалял из различните отделения с подвижната библиотека на болницата.

— Чувства се в свои води — установи Рогершон.

Бекстрьом само кимна. „Кой ли се грижи за Брандклипарен? Всъщност какво ме интересува?“

— Наздраве, братко — каза той и вдигна чашата си. — Да пием и за здравето на Мутрата — додаде той. „Беше славно момче и трябва да го споменем.“

В четвъртък в „Дагенс Нюхетер“ излезе дълъг материал от университетския библиотекар Мариан Грос, простиращ се на мястото на уводната статия и на водещите новини, макар че само няколко дни по-рано от „Смоландспостен“ бяха отказали да го поместят. Грос изразяваше силното си възмущение от некомпетентното разследване на случая „Линда“ и от грубите посегателства върху личността му, на които полицията го подложила.

Без да помисли за себе си и за рисковете, които поема, той се свързал с разследващите органи, за да свидетелства и да помогне със сведения. Грос го възприемал като дълг на всеки нормален гражданин, живеещ в демократична правова държава. Понеже самият той пристигнал в Швеция като бежанец от Полша по време на господството на Съветската империя, знаел по-добре от всеки друг какво е да живееш в условията на диктатура. Почувствал се морално задължен да се свърже с полицията и защото познавал и жертвата, и майка й. Описваше ги като великолепни хора и най-свестните съседи, които човек можел да си представи.