Убийството на Линда [bg]

Най-силно възмущение изказваше жената. Тя недоумяваше защо са поискали да й вземат ДНК отпечатък. Всеки нормален човек във Векшо знаел, че убиецът на Линда е мъж, и за нея било пълна мистерия с каква цел полицаите са взели нейната проба.

Журналистите от вестника прехвърлиха топката към пресаташето на полицията във Векшо, но тя отказа да даде изявление. Ръководството на разследващата група не желаело да коментира мерките, взети с цел разкриване убийството на Линда, защото това било в разрез с принципите на тяхната работа и можело дори да компрометира или съсипе резултата от успешната им работа.

Експертът обаче, към когото вестникът се бе обърнал за коментар, не се чувстваше длъжен да изповядва професионалната етика на полицаите. Според него имало само едно възможно обяснение. Жената, от която поискали ДНК проба, най-вероятно имала син, чийто генетичен отпечатък е бил нужен на разследващите органи, но те не са успели да го вземат от него. Жената смяташе теорията за основателна. Наистина имала син, но не разбирала с какво той би могъл да допринесе за разрешаването на случая. През живота си синът й не бил посегнал дори на муха, пък и от две години живеел в Тайланд.

— Според мен полицията вече просто не е наясно какви ги върши — заключи жената в края на интервюто.

Уви, не беше единствената, споделяща това мнение. Водещото перо на „Дагенс Нюхетер“ беше надушило сладкия аромат на полицейски гнилоч и явните признаци на суматохата и отчаянието, които съпровождаха и разследването срещу убиеца на министър-председателя Улуф Палме преди двайсет години. И това не беше никак чудно, като се вземе предвид, че мнозина от полицаите от Стокхолм, изпратени да помагат за делото „Линда“, навремето са участвали активно в издирването на убиеца на Палме.

И калмарският вестник „Барометърът“ отдели челно място на делото „Линда“, но разглеждаше нещата по-различно от столичния си колега. Според „Барометъра“ се касаело главно за сблъсък между две полицейски култури. От една страна — полицаите във Векшо, с познанията си за местната среда и хората, „познавали своите папенхаймци“, така да се каже, и предпочитали да работят в по-тесен периметър, но да провеждат задълбочени оперативни действия. От друга страна, колегите им от Главната дирекция живеели в света на модерните компютърни технологии и били свикнали да боравят с неограничени ресурси, а подходът да разгръщат следствието на възможно най-широк фронт, не им бил никак чужд.