Убийството на Линда [bg]

— Виното е напитка, която се произвежда във Франция — доволно отбеляза специалният съветник и подуши с дългия си нос дълбоката чаша.

— Със съпругата ми по-често консумираме италиански вина — призна Юхансон.

— Да ти дам ли полезен съвет, Ларш? Избягвай да поемаш такива рискове. Мисли за здравето си, ако не друго — додаде той.

— Как е Нюландер? — попита Юхансон, след като се върнаха в библиотеката да завършат вечерята си с двойно еспресо и чашка коняк „Фрапан“ от 1900 година.

— Отдавна не е бил толкова добре. Собствена стая, три ястия на ден, червени, зелени и сини хапчета и събеседник.

— В частна институция ли е? — предпазливо попита Юхансон.

— В частна институция — презрително изсумтя онзи. — В този живот все трябва да има някакви граници. Първо се опитва да превърне полицията в нашата сравнително благоприлична бананова монархия в нещо, което не съществува дори в обикновена бананова република. После се заключва в кабинета си и отказва да отвори, а онзи клет футболист в изтерзаното ни правителство33 се принуждава да поръча на собствената си частна армия да взриви половината фасада на сградата, за да завлекат Нюландер насила в заведение за психично болни. Такова нещо не може да излезе безплатно — заключи предоволно той.

— Болница „Юлерокер“? — предположи Юхансон.

— Да — натърти специалният съветник. — И ако питаш мен, изобщо не са прибързали.

— Какво всъщност се случи тогава? — полюбопитства Юхансон.

— Не е ясно — специалният съветник сви раменете си с форма на бутилки. — Всичко започнало, когато той стрелял в огледалото на тоалетната си.

— Какви ли лудории не им хрумват на хората! — въздъхна Юхансон с нурландско равнодушие.

— Най-вероятно брадичката му е заседнала в онова кръгло нещо, което се намира около спусъка, докато си почиствал оръжието.

— Предпазителя ли имаш предвид?

— Все тая — махна се ръка съветникът. — Иначе се опитвам да се държа добре с него — промърмори той.

След още около час разговори и няколко чашки от забележителния коняк на домакина, той предложи на Юхансон да изиграят една партия билярд и да приключат вечерта с още малко мезета след спортните си занимания. Понеже Юхансон беше чувал не една страховита история след такива вечери, той отклони предложението.

— Не играя билярд — поклати глава съжалително той.

— Ако искаш, ще те науча — отвърна специалният съветник и го погледна с надежда.