![Убийството на Линда [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/1/7/ubijstvoto-na-linda-bg-download.jpg)
Убийството на Линда [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-326-1
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийството на Линда [bg]». Краткое содержание книги:
И „Барометърът“ явно разполагаше с източници в полицейските среди. Според един от тях в ръководството на разследващата група твърде рано възникнали търкания, които пречели на ефективността на работата — независимо кой е прав и кой — крив. И накрая анонимният източник подчертаваше, че въпреки обезпокоителните събития било твърде рано полицаите да се отказват и те продължавали да се надяват да открият извършителя, макар от убийството на Линда да бил изминал вече цял месец.
През този ден сутрешната оперативка на разследващата група продължи чак до обяд. Обсъждаха предимно писанията във вестниците. Комисар Улсон дори отвори дума за делото „Палме“ — от чисто лично любопитство, не като опит за критика. Но все пак повдигна въпроса.
— Бекстрьом, ти сигурно си участвал, нали? — попита Улсон.
— Да — потвърди Бекстрьом със самочувствието на детектив, разследвал убийства през целия си професионален живот. — За жалост, никой от началниците не пожела да се вслуша в думите ми.
— И аз проведох няколко разпита по случая — сви рамене Рогершон. — А сега моля господата да ме извинят. Предстоят ми още разпити.
После кимна делово и се оттегли.
— Аз също участвах — обади се Левин. — Всъщност тогава почти всички от Криминалната в Стокхолм бяхме ангажирани в разследването по един или друг начин. Ако някой се интересува, мен също никой не пожела да ме чуе — даде той.
После се извини и излезе от стаята.
Бекстрьом обаче нямаше как да си тръгне. Остана, наблюдавайки как поредният ден от отреденото му време на земята заминава по дяволите. А когато най-сетне безсмислиците приключиха, той побърза да сложи нещо в стомаха си.
Заниманията на Рогершон явно не се изчерпваха с разпитите, защото вкиснатият Бекстрьом го завари в столовата. Седна до него с менюто за деня и слабоалкохолна бира, понеже друга нямаше.
— Удобно ли ти е там? — попита Рогершон.
— Да.
— В Стокхолм духовете здраво са се разбунили — съобщи Рогершон, наведе се над масата, понижи глас и кимна възбудено.
— Да не би Мутрата да е цъфнал с количката с книги при наследника си на единайсетия етаж? — попита Бекстрьом, докато разстилаше плътен слой масло върху сухата си филия.
— Говорих с един от колегите. Знаеш ли кой идва на мястото на Мутрата?
— Че откъде, по дяволите, мога да знам?
— Юхансон. Ларш Мартин Юхансон. Колегите от Охранителната го наричат Касапинът от Одален.
— Онзи проклет лапландец? Не може да бъде!
— Знам го от сигурен източник.
Освен сигурен, източникът на Рогершон беше явно и необичайно добре осведомен, защото правителственото заседание, на което преди час бяха взели решение да назначат заместник-шефа на Сепо Ларш Мартин Юхансон за началник на Главна дирекция „Криминална полиция“, все още продължаваше и дори най-добре информираните журналисти нямаха никаква представа за повишението му. То предстоеше да се обнародва след няколко часа, когато Министерството на правосъдието разпрати комюнике до всички медии.
В петък вечерта Бекстрьом покани приближените си на обща вечеря в хотела. Преди това се събраха в стаята на Бекстрьом, за да обсъдят на спокойствие какво ще правят. Като никога Левин, Кнютсон и Торѐн приеха щедрото предложение на Бекстрьом да ги почерпи с бира. Сванстрьом не пиела бира, но пък донесе чаша бяло вино от стаята си. Явно в минибара държеше цяла бутилка.
— Поне да ви правя компания — уточни тя.
Бекстрьом беше бесен. Не възнамеряваше да търпи глупавите подмятания на някакви си селски ченгета, които даже нямат куража да му кажат в очите какво мислят. На няколко пъти през деня едва се стърпя да не отиде право в кабинета на началника на Областното управление и да удари с юмрук по масата.
— Моите уважения, Бекстрьом, но не мисля, че идеята ти е особено конструктивна — възрази Левин.
— Така смяташ, значи — кимна Бекстрьом. „Проклет предател.“
— Склонен съм да се съглася с Левин — заяви Рогершон, макар да цоцаше бирата на Бекстрьом. — Щом тикнем негодника зад решетките, приказките ще секнат.