Убийството на Линда [bg]

— Да. Хрумна ми като възможност заради изявленията на Маргарета Ериксон във вестника и заради съвпадението на фамилните имена с майката на Линда. Всъщност заслугата е твоя. Ти ме наведе на тази идея с онова, което подхвърли за появилата се стара любов.

— Появила се е, за да се види с Линда, но е позвънила по погрешка на вратата на предишния им апартамент — уточни версията Сванстрьом. — Не ти ли се струва малко съмнително? Преди три години, когато майката на Линда е живяла на последния етаж, Линда е била едва на осемнайсет години.

— Може да е искал да види Линда или майка й… или и двете. Вече и аз не знам — нервно промърмори Левин. — Най-вероятно изобщо няма смисъл да разискваме тази версия.

— Ако реша да цъфна в дома на мое бивше гадже… посред нощ, три години, след като сме скъсали… непременно бих се обадила да го предупредя — каза Ева Сванстрьом.

— Искаш да проверим телефоните, нали? Всъщност точно за това смятах да те помоля — усмихна се изнурено той. — Добре е да проверим дали Лота Ериксон си е сменяла номера.

— Щом така и така сме започнали…

— Именно — кимна Левин. „… какво пречи да изстреляме още един залп в тъмното?“ — довърши той наум.

— Какво мислиш за изнасилването в Калмар, Рогершон? — попита Бекстрьом, подавайки глава в кабинета на своя колега и приятел.

— Ужасна история.

— А дали е свързана с нас… имам предвид с Линда?

— Ни най-малко.

— Значи, мислиш точно като мен — установи Бекстрьом.

— Ще трябва да се примиря с този факт — усмихна се широко Рогершон.

— Попитах същото и Ханс и Фриц — всеки поотделно, за да не се влияят един от друг.

— И?

— Ханс не смятал, че между изнасилването в Калмар и делото „Линда“ има връзка, но хипотезата му звучала интересна и предложи да се консултираме с колегите от VICLAS.

— А Фриц какво ти отговори?

— Не му се вярвало да има връзка, но трябвало да проверим по-подробно и да разменим няколко думи с колегите от VICLAS.

— Колко интересни размисли. Откъде им хрумват?

— Говорих и с Левин — продължи Бекстрьом.

— И?

— Да ти го цитирам ли дословно?

— Разбира се.

— С уговорката, че впечатленията му от случая в Калмар се изчерпват само с разказа на колежката Сандберг по телефона, Левин не смятал, че извършителят е същият като в случая „Линда“.

— Звучи ми точно като Левин. Зарежи сега тази работа… Какво ще кажеш да се приберем в хотела и да обърнем няколко бири преди вечеря?