Кодът на Атлантида [bg]

— Свързал си историите на тези инструменти с великия потоп — каза Адебайо.

— Да.

Старецът започна да се храни, но продължи да говори:

— Знаеш, че много народи говорят за потопа, пратен от бог да унищожи света и да заличи покварата му.

Лурдс кимна.

— Бог има много имена за различните народи — каза Адебайо. — Но повечето техни истории са едни и същи. — Замълча и посочи към вратата. — Навремето хората от моя народ били големи рибари и търговци. Били горди и могъщи. Пътували по море до всички части на света. Знаеше ли това?

— Не — отвърна Лурдс.

— Е, така е било. Чувам как някои от белите учители отново започват да говорят за тези неща, но на мнозина не им допада идеята африканците да знаят толкова много. Прокуждането на народа ми било и неговото падение. Когато водата погълнала Удавената земя, повечето от предците ми и техните кораби също потънали.

— Какво се е случило?

— Хората на острова разгневили бог.

— Как?

— Искали сами да станат богове, отказали да бъдат негови деца. — Адебайо отпи от сока си. — По онова време всички народи били едно. Говорели на един език.

— Един език — повтори Лурдс. Тази идея го развълнува. С налагането на интернет и интерфейса на бинарния език и транслаторите, светът беше стигнал отново почти до същата точка. Като лингвист той одобряваше това, макар че част от него тъгуваше за уникалните езици, които избледняваха от съзнанието на човечеството.

Адебайо кимна.

— Точно така. Бог повелил океанът да се надигне и да потопи земята и хората. Но бил милостив и пощадил живота на някои от тях. Така йоруба стигнали до тези земи.

— Ами Одудуа?

— Той бил лоцманът на кораба. Одудуа ни довел в тези земи. Бил също и първият закрилник на барабана. Между хората обаче имало разпри за барабана. Одудуа повел войската си на юг и на запад от мястото, където корабът му достигнал суша. Дядо ми казваше, че мястото, където Одудуа стъпил на суша, се намира там, където е днешен Египет. Именно там се водила първата война за инструментите.

— Война за инструментите?

— Да. Много хора загинали, за да ги притежават. Одудуа сторил, както бог му заръчал, и държал барабана отделно. На четири други народа — Адебайо вдигна четири криви пръста — също били дадени инструменти.

— Кои са тези народи?

— Онези, които станали известни като египтяни, задържали звънеца. Други се пръснали към мразовития север.

— Русия — каза Лурдс.

Адебайо поклати глава.

— Не зная тези имена. Те не са съществували в онези времена. И никой не трябвало да говори за инструментите, след като били разделени.

— Защо?

— Защото имат силата да отворят пътя — каза старецът.

— Какъв път?

— Пътят към Удавената земя.

Лурдс се замисли.

— Но щом бог е сторил така, че онези земи да потънат в морето, как хората ще стигнат отново до тях?