Тайната на Диор [calibre 5.34.0]

— Очевидно не е бил толкова влюбен в Скай Пенроуз, колкото си мислиш – каза Кат, докато в нея се надигаше гняв. Тя осъзна, че Елиът я бе излъгал. Това бе единственото нещо, което не искаше някой мъж отново да й причини.

— Не обяснявам добре – Елиът прокара ръка през косите си, внезапно непохватен, сякаш можеше да усети не само нейния гняв, но и разочарованието й. Опита се да хване ръката й, но тя се направи, че приглажда яката на роклята си.

— Когато бях млад – бързо продължи той, – още като малко момче, дядо ме извеждаше всяка неделя. Прекарвахме сутрините заедно, често пъти на брега на морето, ровехме из пясъка, събирахме раковини, търсехме раци. Ходехме също на демонстрации на самолети и дядо ми разказваше какво е усещането да летиш. Един ден, когато наблюдавахме подобна демонстрация, небето внезапно се изпълни със стари самолети, такива, каквито са летели по време на войната. И дядо изведнъж така се натъжи, че помислих, че съм го настъпил. По онова време не можех да си представя друга причина някой да изглежда толкова тъжен, освен физическата болка.

Дядото на Елиът се намеси: – Не носиш торта – каза той на Кат. След това се обърна към Елиът: – Ела да те прегърна.

Кат видя как очите на Елиът заблестяха и разбра, че както казваха, дядо му се бе върнал.

Но малко след като Елиът се изправи да целуне дядо си, Никълъс Крофърд каза отново на Кат:

— Не носиш торта.

Елиът прегърна дядо си, въпреки че той отново бе някъде другаде. След това седна до Никълъс, докато продължаваше разказа си.

— Когато го попитах защо е тъжен, той ми разказа за жена на име Скай, която бил обичал повече, отколкото изобщо някога смятал, че е възможно да обичаш някого. Че тя също пилотирала самолети, но загинала по време на войната. След този случай всеки път, когато излизахме заедно, той ми разказваше по нещо за Скай. Че била най-добрата плувкиня, която бил срещал. Че можела да прави циганско колело като падаща звезда. Един ден, когато бях по-голям, около дванайсетгодишен, го попитах как е загинала. Той ми разказа за войната. За това, че от УСО смятали, че Скай е била заловена от германците, но никой не знаел дали е била убита, когато била заловена, или е била изпратена в някой от лагерите. Години наред Никълъс я издирвал. В последна сметка започнал да вярва, че Скай е мъртва, защото ако била жива, щяла да дойде да го намери. Били се врекли един на друг. Тогава се разплака. Не можеш да си представиш какво е да видиш как дядо ти плаче.

Елиът замълча и Кат почувства как гърлото й се стегна от мъка, въпреки нежеланието си да бъде въвлечена в историята. Да, можеше да си представи точно какво е чувството. Нейната баба се бе разплакала пред нея само онзи път, а сърцето на Кат едва не се пръсна от гледката.

— Когато пораснах, започнах да прекарвам по-малко време с него – продължи бавно Елиът, сякаш се опитваше да овладее чувствата зад думите си. – Не го посещавах всяка неделя, защото бях зает и повече се интересувах от приятелите си. Забравих напълно за Скай. Когато дядо започна да проявява признаци на деменция, се опитах да се виждам с него колкото можех повече, но едва когато го преместихме тук и прекарахме цял един уикенд да опразваме къщата му, да преглеждаме нещата му, за да решим кое да запазим и кое да изхвърлим – за бога, как изобщо можеш да избереш кои части от живота да изхвърлиш, особено от нечий живот, който изтича пред очите ти? – открих нещо. Приличаше на дневник, който бе водил за войната. И внезапно разбрах, че онова, което е изпитвал към Скай, е било едно от най-редките неща – истинска любов. И се питах дали случайно не грешеше, може би Скай не бе умряла, може би имаше някакъв шанс да е жива. По онова време вече бях провел достатъчно проучвания, за да знам колко много хора, смятани за изчезнали по време на войната и загинали, впоследствие били откривани живи.