За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
В Европа, обратното, от основаването на гръцки и финикийски колонии в нея на нас са ни познати само четири големи промени: първата е била предизвикана от завоеванието на римляните, втората — от наплива на варварите, покорили същите тези римляни, третата — от победите на Карл Велики и последната — от нашествията на норманите. И ако се вникне внимателно във всичко това, ще се види, че в самите тези преврати е присъствувала една обща сила, разлята по всички части на Европа. Известно е колко трудно римляните са покорили Европа и колко лесно са завладели Азия. Известно е с какви усилия народите на Севера са съборили Римската империя; известни са войните и трудностите на Карл Велики и различните ходове на норманите. Самите разрушители непрекъснато са търпели разрушения.
Глава V
За това, че когато народите на Северна Азия и народите на Европа са извършвали завоевания, последствията не са бивали едни и същи
Народите на Северна Европа са покорили тази част на света като свободни хора; народите на Северна Азия са покорили тази част на света като роби и победата им е била победа само за господаря.
Причината тук е, че татарският народ — естествен завоевател на Азия — сам е станал роб. Той непрекъснато прави завоевания на юг в Азия, той създава империи; но онази част от народа, която остава в своята страна, се намира в подчинение на великия хан, който, бидейки деспот на Юг, иска да властвува по същия начин и на Север; и подчинил на своята произволна власт победените народи, разпростира тази власт и върху своите поданици-победители. Това се вижда най-добре в наши дни, когато в онази обширна страна, наречена Китайска Татария, императорът управлява почти така деспотически, както в самия Китай, и непрекъснато разширява своите завоевания.
От историята на Китай се вижда, че императорите са създавали китайски колонии в Татария. Китайците-колонисти са ставали татари и смъртни врагове на самия Китай; това, разбира се, не им е пречело да внесат в Татария духа на китайското управление.
Често една част от татарския народ, извършил завоевание, бива изпъден от завоюваната страна; и той отнася в своите пустини духа на покорство, който е придобил в климата на робството. Историята на Китай, а също и нашата древна история ни дават ярки примери за това.
Ето защо духът на татарския или гетския народ е бил винаги сроден с духа на империите в Азия. Народите на тия империи биват управлявани с тояга; а татарските народи — с дълъг камшик. Духът на Европа винаги е бил противоположен на тези нрави; и във всички времена онова, което народите на Азия са наричали наказание, народите на Европа наричат тежко оскърбление.
Татарите, които разрушили гръцката империя, установили в завоюваните земи робство и деспотизъм; готите пък, завоювайки Римската империя, установили навсякъде монархии и свобода.
Аз не знам дали прочутият Рудбек, който в своята «Атлантика» толкова хвали Скандинавия, е посочил онова голямо преимущество, което поставя народите, населяващи тази страна, по-горе от останалите народи на света, а именно че те са източникът на свободата на Европа, т. е. на почти цялата свобода, на която се радват хората днес.
Готът Йорнанд е нарекъл севера на Европа фабрика на човешкия род. Аз бих го нарекъл по-скоро фабрика на сечива, които разкъсват веригите, изковани на юг. Тук именно се формират онези мощни народи, които излизат от своите страни, за да унищожат тираните и робите и да научат хората, че щом природата ги е създала равни, разумът не може да ги направи зависими, освен ако става дума за тяхното благополучие.
Глава VI
Друга физическа причина за робството на Азия и свободата на Европа
В Азия винаги е имало огромни империи; в Европа те никога не са можели да се задържат. Въпросът е там, че в Азия, която познаваме, равнините са огромни; тя е насечена на големи късове от моретата; и доколкото е разположена по на юг, изворите в нея пресъхват по-бързо, планините по-малко време са покрити със сняг и немного пълноводните й реки представляват по-леки прегради.
Ето защо властта в Азия трябва винаги да бъде деспотична. Защото, ако робството там не е така крайно, ще настъпи разпокъсване на дребни държавици, което няма да съответствува на естественото разделение на земята.
В Европа естественото разделение образува няколко държави от средна величина, в които управлението, основано на законите, не е неуместно за поддържане на държавата; обратно, то е толкова благоприятно, че без него държавата минава в упадък и става по-слаба от останалите.