Мрак по пладне
- Автор: Баркли Джеймс
- Серия: Chronicles of the Raven #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мрак по пладне». Краткое содержание книги:
— Богове под водата… — промърмори той и се обърна към заместника си. — Искам от елфите и маговете по-скоро да ми кажат кои са онези там. — Офицерът извика име, което Дарик не чу добре. — Дай знак с флаговете, че променяме курса! — заповяда на адютанта си. — Север-североизток.
Ако са западняци, трябва да се отдалечим от тях.
Флотът се насочи към по-труднодостъпен бряг. И почти веднага големият флот, състоящ се предимно от тримачтови кораби, също промени курса си. Настигаха ги бързо. По такелажите се катереха миниатюрни фигурки, по палубите се трупаха други. Хиляди.
Прецени, че едва ще успеят да стъпят на брега преди другите да ги догонят. А корабите пред очите му бяха над две дузини. Ако се окажеха западняци, с остатъците от сборния ескадрон на Школите беше свършено.
Вляво една магьосница излетя стръмно нагоре, нагласила своите Сенчести криле за кръжене нависоко. Генералът не я изпускаше от поглед, боеше се към нея да не полетят стрели. В тишината се чуваше само проскърцването на корпусите, шумоленето на издутите платна и плискането на весла във водата. Дарик осъзна, че е затаил дъх.
От флагманския кораб се издигнаха три силуета и полетяха срещу магьосницата. Всички от отряда закрещяха радостно. Дарик се ухили до ушите. Значи срещнаха приятели.
Четиримата магове се събраха в небето и разговорът им сякаш продължи цяла вечност. Генералът скръцна със зъби, нямаше търпение да научи новините. Но най-сетне магьосницата стъпи на палубата със светнали очи, хубавото й поизцапано лице беше алено от вълнение.
Думите се изляха от устата й в радостен, но твърде слят поток. Дарик се засмя и я хвана за раменете.
— По-кротко.
Тя кимна, дълбоко си пое дъх и също се усмихна.
— Извинявай, но толкова ми олекна…
— Както на всички нас. Кажи кои са тези нови приятели.
— Армията на Гиернат. Командват ги бароните Блекторн и Гресе.
Този път смехът му се понесе надалеч над спокойните води на залива. Плесна с длан по мачтата.
— Не е за вярване! Голямо удоволствие ще бъде да си поприказваме с тях.
Нареди да бъде даден сигнал за връщане на предишния курс. Малко преди пладне двата флота хвърлиха котва колкото се може по-близо до брега, лодките и по-малките плоскодънни кораби започнаха да стоварват на сушата хора и коне под бдителните погледи на магове със Сенчести криле. Дарик закрачи по пясъка към бароните.
Стояха един до друг, гледаха как брегът се запълва с войска. И лицата им, и дори позите им показваха колко непреклонно са настроени. Щом ги доближи, прекъснаха разговора си и му протегнаха ръце.
— Каква щастлива случайност! — каза пълководецът от Листерн. — Мислех да стигна до Гиернат, за да видя какво става с войските им преди да се отправя към Подкаменния проход. И какво заварвам? Двама от нашите уж безгрижни барони ми спестиха седем дни път, а армията вече стои на брега.
— Чуваш ли го, Блекторн? — поклати глава Гресе. — „Безгрижни“, а?
— Често се срещат наперени млади пълководци с твърде много въздух в главата — отсъди Блекторн. — Хм… за щастие не стоим пред един от тях в момента.
— А и вие не сте от безгрижните, макар че не бих казал същото за мнозина с вашето положение — отвърна Дарик с лек поклон.
Бароните се спогледаха и Гресе присви очи.
— Щом се избавим от тази беда, трябва да направим нещо по въпроса… Има време дотогава. А сега, генерале, разкажи ни какво си извършил, след това ще обсъдим как да освободим град Блекторн.
— Да го освободим ли?! — Сърцето на Дарик се сви, той се взря в барон Блекторн, който изви вежди. — Не тръгнаха ли направо към Гиернат и Корина?
— Не. Явно моят град им беше нужен като опорен пункт на юг, а не Гиернат. После голяма част от силите им тръгнаха към Подкаменния проход, но тъй и не стигнаха дотам.
— Да не се занимаваме с обобщения, а да седнем и да помислим както трябва — предложи Гресе. — Искаме да бъдем пред портите на Блекторн преди свечеряване.
Дарик усети прилив на жизненост. Този неочакван подарък от съдбата промени всичко. Не само че Гиернат бе отблъснал западняците, но и пътищата им за снабдяване от юг бяха прекъснати. За пръв път, откакто потегли с отряда си от Подкаменния проход, за да помогне на Гарваните, той повярва напълно, че Балея ще бъде свободна от западняшко иго.
Но и тревогата му растеше. Макар да пресмяташе, че имат още двайсетина дни, сянката на кафявото петно в небето над Парве растеше и вещаеше гибел за всички, щом дракони закръжат над континента. И отново участта им зависеше от Гарваните, а Дарик смяташе, че и този път е длъжен да помогне, като разчисти западняците от пътя им. След като се върна на изток, време беше да се свърже с тях. Защото ако им се случеше нещо лошо, само той и Стилиан можеха да предадат на Школите вестта за заплахата. А Дарик за нищо не би се доверил на Стилиан.