Като пепел във вихъра
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зонимир Панчевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като пепел във вихъра». Краткое содержание книги:
Вратата на кабинета на Коул се отвори и отвътре се чу гласът му:
— Добре, Хорас, по този въпрос съм готов изцяло да ви се доверя.
Когато двамата мъже влязоха в залата, Алена веднага забеляза, че Коул се опира на бастуна си по-тежко от обикновено. Не беше се преобличал след пътуването. Той поздрави дамите с бегла усмивка, при което погледът му за секунди се спря върху жена му. Към Брегър отправи само кратко кимване. Алена отиде при него и го хвана под ръка.
— Няма ли да се преоблечеш преди вечеря? — попита го тя така, че другите да не чуят.
Коул само я изгледа хладно и отчуждено и поклати мълчаливо глава. Когато придружи Алена до салона, младата жена с тревога забеляза колко несигурна беше станала походката му.
— Има ли ти нещо? — запита тя уплашена.
— Не, нищо. От дългото седене кракът ми съвсем се вдърви. Това лесно ще се оправи, щом малко го раздвижа.
Когато Майлс сервираше в салона напитки на гостите, Коул улови погледа на лакея и посочи с незабележимо кимване гарафата с бренди. С непроницаем израз на лицето Майлс изпълни нямото желание на своя господар. Коул обърна първата чаша на един дъх и подаде да му налеят отново. Направи се, че не забелязва загрижения поглед на Алена.
— Винаги ли пиеш сам, Коул? — пошегува се Брегър. — Ценя твоя навик да пиеш бренди преди вечеря. Това е признак на добро възпитание!
Елеонор Дарви намръщи нос при думите на сина си като възмутена матрона.
— Струва ми се, че доста мъже са разсипали здравето си от това, че прекалено често са прибягвали към алкохола — забеляза тя поучително.
За щастие в този момент се появи лакеят и обяви, че вечерята е сервирана. Алена се изправи с облекчение, хвана мъжа си под ръка и тръгна пред гостите към трапезарията, както подобаваше на изискана домакиня. Адвокатът мистър Бър предложи ръката си на мисис Дарви, а Брегър, ще не ще, трябваше да се задоволи със сестра си. В замяна на това на масата беше настанен до домакинята. Коул седеше на другия край на дългата маса. В погледа му се четеше неприкрит яд и Алена се питаше с какво този път си е навлякла гнева му. Може би защото Брегър седеше толкова близо до нея и непрекъснато я обсипваше с комплименти?
При ордьовъра разговорът вървеше едва-едва. Говореше се за повече или по-малко незначителни неща. Но накрая Елеонор Дарви не можа да обуздае своето любопитство и подхвана тема, която от дълго време я занимаваше.
— Коул, ти още не си ни разказал как всъщност се стигна до вашата женитба. Честно казано, и досега не мога да проумея как е бил сключен този брак в твое отсъствие. Всичко е законно, нали? Искам да кажа, вие наистина сте женени или…
— Разбира се, лельо Ели — отговори Коул, явно раздразнен. — Но ако не ми вярваш, мистър Бър може да го потвърди. Все пак той е адвокат.
— Така е — побърза да ги увери Хорас Бър. — Сключването на брака е извършено съгласно всички изисквания на закона.
— Но какво казаха вашите родители за това? Те не биха ли предпочели обичайната женитба с венчаване в църква, мисис Лейтимър? — осведоми се старата дама, обръщайки се към Алена.
— Моите родители не са между живите, мадам — отговори Алена на явно невинния въпрос. — Те, както и двамата ми братя, загинаха през войната.
Неловко мълчание се възцари след нейните думи. Алена скръсти ръце в скута си и попита с достойнство:
— Имате ли други въпроси, на които бих могла да отговоря, мисис Дарви?
Брегър се чувстваше задължен да извини майка си за неприятното любопитство.
— Моля ви да ни простите, Алена, че така безсрамно ви разпитваме — той усмихнато положи ръката си върху нейната.
Младата жена му отвърна с благодарна усмивка, но когато видя как Коул мрачно се бе втренчил пред себе си на другия край на масата, веднага стана сериозна. Очевидно нейният мъж не одобряваше нищо от това, което Брегър вършеше или казваше. Тя направо не можеше да повярва, че той ревнува, защото беше много по-мъжествен, а и изглеждаше много по-добре от Брегър. Трябваше да има и нещо друго зад цялата работа.
— Не е възможно Коул да се е оженил за вас само от чувство за дълг, Алена — продължи да бърбори Брегър. — Винаги досега се е представял достойно като мъж, не само през войната, но и в любовта. За това има достатъчно доказателства. — Когато другите напрегнато замълчаха, той грабна чашата и произнесе тост за младоженците. — Пия за вашия брак, независимо по какви причини е сключен!