Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
Той плъзна внимателно ръка зад гърба й и нежно обгърна раменете й. От полуразтворените й устни се отрони тиха въздишка, която погали лицето му. Усещането бе тъй прекрасно, че му се стори напълно естествено да я събуди с целувка.
Шимейн сънуваше целувките на красив и смел рицар. Горещите му устни я изпълваха с необичайно реална за един сън възбуда и с копнеж да отвърне на страстта му. Не виждаше добре лицето му, но в опитите си да си го представи му прибавяше черти, които вече познаваше от предишни свои сънища — тесен, правилен нос, смело изсечени скули и кафяви очи с кехлибарен блясък.
Скоро обаче прекрасният лик се отдалечи и потъна в сянка, и Шимейн се събуди с разочарована въздишка. Съзнанието й бе някак непривично замъглено, а в устата й, кой знае защо, бе останал странен вкус, подобен на оня, който бе доловила в дъха на господаря си малко след като той беше изпил чаша ел със своите работници. Тя замечтано навлажни устни с език. Как й се искаше отново да изпита насладата от целувките на рицаря от съня си. Особено от последната, най-хубавата!
Но нямаше как да избяга от действителността. Полека-лека мъглата, в която бе потънала до преди малко, започна да се прояснява. Тя отвори очи и се взря в лицето на мъжа, който я гледаше съсредоточено. Обзе я внезапно объркване. Нима той беше мъжът от съня й? Или може би още сънуваше?
Тогава по хубавите му устни премина усмивка, а тихият му шепот окончателно я убеди, че е вече будна.
— Мислех, че ще се наложи да те отнеса на ръце до горе.
— Пристигнахме ли у дома? — попита Шимейн, като се огледа бавно наоколо.
— Да, здрави и читави.
Тя усети, че е обгърнал раменете й, но не направи опит да го отблъсне — не само защото ръката му й предлагаше топлина и опора, а и защото й беше приятно да усеща допира му.
— Кога съм заспала?
Гейдж вдигна рамене.
— Малко след като излязохме от Нюпорт Нюз. Вече бях решил, че няма да се събудиш чак до сутринта.
— Сънувах — въздъхна тя.
Той отпусна свободната си ръка върху коляното си и се приведе към нея.
— И какво сънуваше, сладка моя?
Шимейн отвърна лице настрана, за да избегне настойчивия му поглед. Ако всичко беше само сън, определено не искаше господарят й да узнае за полетите на въображението й. А ако не беше, може би бе най-добре тя да не узнава какво точно се е случило помежду им.
— По-добре да влизаме вече в къщата. — Внезапен порив на хладния нощен бриз нахлу през ръкава на роклята й и я накара да потръпне и да разтърка ръцете си. — Студено ми е.
Гейдж скочи на земята, свали палтото си и заобиколи, файтона, за да отиде от страната на Шимейн. Когато тя се обърна към него, той вдигна дървената чапла от скута й и й я подаде с усмивка. Сетне я свали от файтона, наметна раменете й с палтото и я хвана за ръка, за да я отведе до къщата. Вътре Гейдж запали две свещи. Едната постави в свещника до стълбата, водеща към тавана, а другата взе в ръка. В това време прислужницата му стоеше до вратата и се любуваше на малката дървена фигурка.
— Отивам да прибера жребеца — промълви той, като се приближи до нея, за да вдъхне отново прелестното й ухание.
— Има ли си име? — поинтересува се Шимейн, като потисна прозявката си и вдигна поглед към него.
Гейдж се усмихна, свали палтото от раменете й и го преметна през облегалката на високия стол до бюрото.
— Преди.
— Преди? — повтори тя объркано. — Това е доста странно име за кон.
— Да, но той винаги успява да стигне там, за където сме тръгнали, преди кобилата.
Обяснението я накара да се усмихне сънливо.
— А как се казва кобилата?
— След.
— Значи Преди и След?
Той кимна.
— Слава богу, че поне когато сте кръщавал сина си, не сте следвал подобна логика.
Ъгълчетата на устните му трепнаха развеселено.
— Виктория не би ми позволила.
— Хм, и аз не бих ви позволила, ако бях ваша съпруга — отбеляза тя с нова прозявка.
— Ще обсъдим това по-обстойно, когато родиш първото ни дете.
Цялата сънливост на Шимейн в миг се изпари. Тя рязко вдигна глава и се взря слисано в него. Нямаше ни най-малка представа дали господарят й отново се шегува с нея, или думите му предвещаваха драстична промяна в отношенията помежду им. Но реши да не губи време в подобни въпроси. Най-разумно бе да се оттегли колкото може по-бързо.
Гейдж проследи с поглед бягството й към стълбите.
— Страхливка!
Шимейн се закова на място, извърна глава и вдигна вежди.
— Сър? Страхливка ли ме нарекохте?
— Да. — Той скръсти ръце пред гърдите си и я погледна предизвикателно право в очите.
Засегната, тя бавно се обърна и застана с лице към него.