Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
Целият на точици и жилки в червено, синьо и кафяво, той беше твърде голям за някой от пръстите й и освен това бе плосък и усукан. Колкото и странно да изглеждаше, пръстенът имаше само една страна: ако човек го обходеше с пръст, щеше да обиколи отвътре и отвън и да стигне до точката, от която е започнал. Беше тер-ангреал и предназначението му бе да осигурява достъп до Тел-айеран-риод, дори за човек, който не притежава Таланта на Егвийн и айилските сънебродници. Единственото, което се изискваше, бе да заспиш, докато той се опира в кожата ти. За разлика от двата тер-ангреала, които бяха иззели от Черната Аджа, той не изискваше преливане. Доколкото знаеше Елейн, можеше да го използва дори мъж.
Останала само по ленената си риза, Нинив надяна пръстена на кожената каишка с печата на Лан и нейния пръстен на Великата змия, а после отново я завърза, окачи я на шията си и се изтегна на едно от леглата. Намести грижливо пръстените между гърдите си и положи глава на възглавниците.
— Остава ли още време, докато Егвийн и Мъдрите отидат там? — попита Елейн. — Така и не можах да разбера колко часа е разликата във времето с Пустошта.
— Има време, освен ако не дойде по-рано, а тя няма да го направи. Мъдрите я държат много изкъсо. За в бъдеще това ще е добре за нея, Егвийн винаги е била твърдоглава. — Нинив я погледна твърдо — нея! — сякаш определението й се отнасяше и за Елейн.
— Не забравяй да предадеш на Егвийн да каже на Ранд, че мисля за него. — Нямаше да позволи на Нинив отново да подхване свада. — Кажи й да… му каже, че го обичам, него и само него. — Ето. Престраши се.
Нинив извъртя очи по най-обидния начин, после сухо каза:
— Щом искаш. — И се отпусна на възглавниците.
Елейн избута един от сандъците до вратата и седна на него да чака. Винаги беше мразила чакането. Да можеше сега да слезе в гостилницата… Том сигурно все още щеше да е там и… И нищо. Той уж беше нейният кочияш. Тя се зачуди дали Нинив не е помислила и за това преди да се съгласи да бъде слугинята. Елейн въздъхна и се облегна на вратата. Наистина мразеше чакането.
Глава 14
Срещи
Резултатът от действието на пръстена тер-ангреал вече не изненадваше Нинив. Тя се бе озовала на мястото, за което си беше мислила, докато заспиваше — в голямата зала в Тийр, наричана Сърцето на Камъка, в центъра на масивната крепост, наречена Тийрски камък. Светилниците на позлатените стойки бяха незапалени, но отвсякъде и сякаш отникъде струеше бледа светлина, просто я имаше около нея, чезнеща в мрачни сенки в далечината. Поне не беше горещо — в Тел-айеран-риод никога не беше нито горещо, нито студено.
Заобикаляха я огромни колони от червен мрамор, а сводестият купол високо горе се губеше в сенки; още позлатени лампи висяха на дълги вериги. Светлите каменни плочи на настилката под ходилата й бяха изтъркани: върховните лордове на Тийр бяха влизали в тази зала — в будния свят, разбира се — само когато изискваше техният закон и обичай, но бяха влизали чак от Разрушението на света. В самия център под купола стоеше Каландор, искрящ, изсечен от кристал меч, забит до средата в камъка на пода. Точно както го беше оставил Ранд.
Тя не се доближи до Каландор. Ранд твърдеше, че е заплел примки около него със сайдин, капани, които никоя жена не можеше да види. Допускаше, че са гадни — повечето мъже ставаха злонравни, когато се опитваха да бъдат непочтени — гадни и натегнати както за жените, така и за мъжете, които можеха да се опитат да използват този ша-ангреал. Бе решил твърдо да го опази както от жените на Кулата, така и от Отстъпниците. С изключение на самия Ранд този, който се опиташе да докосне Каландор, можеше да загине, ако не и по-лошо.
Така стояха нещата в Тел-айеран-риод. Каквото го имаше в будния свят, се намираше и тук, макар че обратното не беше съвсем вярно. Светът на сънищата, Невидимият свят, представляваше отражение на будния свят, макар понякога причудливо, а навярно и на други светове също така. Верин Седай беше обяснила на Егвийн, че съществува шарка, изтъкана от светове, от тукашната и други реалности, точно както втъкаването на жизнените нишки на отделните хора образува Шарката на Вековете. Тел-айеран-риод досягаше всички тях, но въпреки това малцина можеха да проникнат в него, освен случайно, в несъзнателни мигове, по време на обикновените си сънища. Опасни бяха тези мигове за сънуващите, въпреки че те така и не го разбираха, освен ако късметът не им изиграеше лоша шега. Друг факт, засягащ Тел-айеран-риод, беше този, че каквото се случваше на сънуващия тук, ставаше и в будния свят. Да умреш в Света на сънищата означаваше наистина да умреш.