Огненият патрул
- Автор: Кош Алекс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Огненият патрул». Краткое содержание книги:
И ето Зак, Алиса, Чез, Наив, Невил и техният наставник Кейтен заминават за Крайдол — затънтено градче в Пограничните райони. Единственият плюс — това е родният град на братята Викерс, което ще помогне на патрула да свикне с новото място.
Всичко започва с това, че Огненият патрул е настанен в небезизвестната Прокълната къща, където откриват мистериозен фонтан, а нататък събитията се развиват с главоломна бързина…
— Как си?
Проверих усещанията си.
— Как да ти кажа… ръката вече почти не я чувствам. Но ще оживея. Знаеш ли какво разбрах днес?
Невил се усмихна уморено.
— Повече никакви мазета?
— Не, трябва да помислим за някаква нова система за защита. И нещо с пречистването на въздуха и за поддръжка на постоянна температура в защитената зона…
Избърсах потта от челото си и направих гримаса от болка — ръцете ми бяха доста изгорени. Викерс старши внимателно огледа рамото ми, по-скоро се опита — под ливреята не можеше да види нищо.
— Хей, тъй като тези плъхове най-вероятно са отровни и те ухапаха… спешно трябва да те закарам при друидите.
— Да съм казал нещо друго?
По навик свих рамене и отново се изкривих от болка.
— Ей, ти — обърна се Невил към глупаво мигащия търговец. — Помогни ми да го откарам до квартала на друидите.
Търговецът очевидно беше изпаднал в икономически шок, защото послушно помогна на Невил да ме вдигне от пода.
— А мазето? — попитах немощно. — Там със сигурност са останали плъхове…
— Капакът е заключен — каза Невил. — Никъде няма да избягат… предполагам. Хей, търговеца, от мазето има ли и друг изход?
Клавдий бързо заклати глава.
— Това е добре — удовлетворено кимна приятелят ми. — Да тръгваме!
Успяхме да направим няколко крачки към вратата, когато зад гърбовете ни се разнесе зловещия и до болка познат писък. Невил се обърна рязко, бутна ме настрани заедно с търговеца и почти слепешката хвърли Огнена топка.
Топката прелетя близо до плъха, без дори да го докосне, но това не беше необходимо. Съществото диво изпищя и се завъртя бясно на едно място. Отне ми няколко секунди, за да осъзная какво се случва. Слънчевата светлина, падаща през дупки в тавана, го изгори като най-обикновен вампир.
Отново замириса на изгоряла плът.
Търговецът ужасен отскочи настрани и едва не ме изтърва на пода.
Невил все пак направи още една топка и довърши пищящия плъх.
— Значи все пак са вампири — казах уморено и се облегнах на стената. — Погледни само как му подейства слънцето.
— Това е добре — изведнъж се зарадва Викерс-старши. — Значи до вечерта тези гадини няма да се измъкнат от мазето.
— Ка-какво беше това? — търговецът посочи с треперещ пръст това, което беше останало от плъха.
— Плъх — отоговри Невил. — Имате стотици такива в мазето, какво се учудвате?
Не издържах на напрежението и бавно се свлякох надолу по стената.
— Сигурно не сме убили всички…
Невил кимна.
— Да, трябва непременно да се върнем преди вечерта и да убием всички, които са оживели.
— С радост — съгласих се аз. — А дотогава хайде да отидем на гости на друидите…
Действие 8
До квартала на друидите стигнахме доста бързо. Стори ми се, че само за секунда затворих очи и ето нашата малка компания вече влизаше в градината, незнайно защо наречена „квартал на друидите“. Но сега, меко казано, ми беше все едно как се казва това място. Главното беше, че не отказаха да ме позакърпят.
Не успяхме да направим и няколко крачки, когато зад едно от дърветата се появи друид. Леко и внимателно стъпвайки по тревата, той ни прегради пътя. Беше облечен в обикновени градски дрехи, което беше странно, тъй като според каноните на друидите без зелени дрехи те и крачка не правят (да, и за това съм чел в книгите.) Ако не беше цвета на очите му, никога не бих го разпознал като представител на народа на гората.
— Къде отивате? — кротко попита друидът, оглеждайки нашата компания с отегчен поглед.
— При Мелисия — кратко отговори Невил.
Ние с търговеца благоразумно замълчахме.
— Тя канила ли ви е?
Невил ме остави на рамото на Клавдий, направи крачка напред и демонстративно запретна ръкави.
— Това не е твоя работа.
Уф, намерил време кога. На мен кръвта ми изтича, а той решил да се бие. Между другото много добре се спомнях, че тя ни покани.
— Наистина — неочаквано леко отстъпи друидът, въпреки че за никакъв страх не ставаше дума, само типичната друидска гнусливост. — Това не е моя работа. Мисля, че и без моята помощ лесно ще я намерите.
Невил го измери с презрителен поглед.
— Не се притеснявай, ще я намерим.
— Че защо да се притеснявам? — подхвърли друидът, обърна се и бавно тръгна към дъното на градината.
Моят приятел го изпрати с вбесен поглед. Помислих си, че ако не бях ранен и не бързахме, той щеше да настигне високомерния друид в гората и да му обясни кой в момента командва в града. Никога не бих помислил, че нашия благоразумен Невил ще стане толкова избухлив — а то просто трябвало да се влюби в красива друидка.