Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Д’Лийс го погледна объркано.
— Помощник?
Младите магьосници започнаха да се трупат около него.
Пъг скочи от скалата и Накор го попита:
— Сега какво ще правим?
— Ние ли? Аз заминавам с тази банда в Крондор, за да ги подготвя, после отивам в Сетанон. Ти чакаш тук да се погрижиш тази глупава сган да не започне война с Кеш в следващите две седмици, а после, след като се увериш, че ще се държат прилично, те искам в Сетанон. — Бръкна в халата си и извади едно цуранско транспортно кълбо. — Гледай да не го счупиш или загубиш, последното ми е. А пътят до Сетанон е дълъг.
Накор не изглеждаше доволен.
— Водата е стигнала до устата, а ти искаш от мен да остана тук като бавачка на тази сган?
Пъг се ухили.
— Че кой друг?
След което тръгна да поговори с Робърт Д’Лийс.
— Учителю? — каза Шо Пи на Накор.
— Какво?
— Имате ли представа какво искаше да каже Пъг с това, че имал друг план за Звезден пристан?
Накор помълча малко, след което се ухили широко.
— Имам, разбира се.
15.
Връхлитане
Ерик се намръщи.
Остави листовете на бюрото на лорд Уилям и попита:
— Това ли трябва да направя?
Уилям и Калис кимнаха.
— Променихме плановете, след като пристигна баща ми — уморено каза Уилям. — Той проведе съвет с принца, Джеймс и мен, и единственото, което мога да ти кажа, е, че е убеден, че Калис е необходим другаде.
Ерик беше действал въз основа на предположението, че ще се намира в планините на североизток от града и след падането на Крондор ще почне да извършва набези срещу нашествениците, щом тръгнат на изток. Сега му казваха, че ролите са сменени, като колода карти на масата.
— Аз отговарям за отбраната на града — каза Уилям. — Това си остава. Флотилията на Венкар е скрита в залива Шандън и ще удари нашествениците, когато минат покрай него, за да се съедини, както се надяваме, с това, което остане от флотата на Николас, след като се прегрупира при Островите на залеза.
— Грейлок ще действа като мой първи помощник с бойните части в планините. — Посочи Ерик. — Което означава, че ти ще минеш към Грейлок там, където планираме да го използваме.
— Отстъплението — каза навъсено Ерик.
— Да — каза Калис. — Когато загубим града, ще имаме едно отчаяно население, което ще се мъчи да избяга, и победена армия, която ще се опита да го подгони. Не можем да го позволим.
— Как ще го предотвратите? — попита Ерик.
Уилям въздъхна.
— Така се получава, когато човек прави предположения. Ако те бяхме включили в заседанията на командването, щеше вече да го знаеш. — Той подаде на Ерик свитък с документи. — Прочети ги. Планът е описан в подробности и искам до заранта да го знаеш наизуст. Ще вечеряме заедно и ще можем да обсъдим всички въпроси.
Ерик се обърна към Калис.
— Кога заминаваш?
— Веднага щом баща ми се върне от Звезден пристан — отвърна Уилям вместо Калис.
Ерик заключи, че никой не знае кога точно ще стане това.
— Добре, милорд.
— Има и още нещо, Ерик — каза Уилям.
— Какво, сър?
— От този момент ти си рицар-капитан в армията на принца. Нямам време за губене да те правя първо лейтенант, така че ще трябва да прескочиш един ранг.
Грейлок се усмихна на изуменото изражение на Ерик.
— Аз ли, сър?
— Какво ви става, фон Даркмоор! — извика Калис в истинско подражание на Боби дьо Лунвил. — Да не би изведнъж да оглушахте?
Ерик се изчерви.
— Аха, значи ми трябва нов старши сержант, нали?
— Да. Някакви препоръки?
Ерик замалко щеше да каже „Джедоу“, тъй като беше най-старшият сержант в командата му, но истината беше, че Калис се бе оказал прав, когато бе възложил службата на Ерик. Джедоу просто нямаше необходимите командирски умения за поста, изискващ много повече организационни способности, отколкото притежаваха повечето сержанти. Той помисли малко и каза:
— Има двама-трима мъже, които биха свършили работа, но честно казано, най-добрият от всички като че ли е Дуга, капитанът на наемниците. Той е умен, твърд е и разбира точно какъв е залогът, без да му казваме всичко. Оказа се много полезен в убеждаването на другите наемници, които пленихме да минат на наша страна.
— Това не ми харесва — каза Уилям. — Този човек е обърни-плащ.
— Трябва да разберете как стоят нещата отвъд морето, милорд — отвърна Ерик. — Хората там не изпитват силна привързаност към някой град и там не съществуват представи за нация и държава като тук; Дуга е бил наемник цял живот, но тамошните наемници се придържат към строг кодекс на честта. Ако се закълне във вярност — а аз мога да го накарам да разбере, че това не е договор, при който ще може да си хвърли меча и да мине на другата страна — ще служи.