Безсънна (Търсачът в дълбините)
- Автор: Анджелини Джозефина
- Серия: Starcrossed #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Intense
- ISBN: 978-954-783-211-4
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Безсънна (Търсачът в дълбините)». Краткое содержание книги:
Като единствената Потомка, която може да се спуска в Подземния свят, Хелън Хамилтън е натоварена с почти невъзможна задача. Нощем тя се лута в царството на Хадес, опитвайки се да спре безкрайния цикъл на отмъщение, чието проклятие тегне над семейството й. Денем се мъчи да превъзмогне изтощението, което бързо подкопава разсъдъка й. Без Лукас до себе си, Хелън не е сигурна, че има сили да продължи.
Точно когато е на ръба на срива, на помощ й се притичва загадъчен нов Потомък. Забавен и смел, Орион я защитава от опасностите на Подземния свят. Но времето изтича — безмилостен враг плете заговори срещу тях, а призивът на Фуриите за кръв става по-силен.
Когато светът на древна Гърция се сблъсква с този на простосмъртните, спокойният и защитен живот на Хелън на остров Нантъкет потъва в хаос. Но най-трудно от всичко е да забрави Лукас Делос
Тя хвърли поглед над рамото на Лукас, опитвайки се да разбере какво става, и видя изплашеното изражение върху лицето на Джейсън. Той хвана Клеър за ръка и я поведе надолу по коридора, като я притегли близо до себе си. Изглежда никой не обръщаше дори капка внимание на Хелън и Лукас. Стояха толкова близо — буквално един върху друг — но Мат мина точно покрай тях, сякаш не ги беше забелязал, а също и Ариадна. Нещо не беше наред. Нямаше начин Ариадна да погледне Хелън и Лукас, притиснати един към друг, без да ги стрелне с отвратено изражение.
— Какво става? — прошепна Хелън.
— Изкривявам светлината, за да не може никой да ни види — каза Лукас тихо.
— В момента сме невидими ли? — прошепна Хелън.
— Да.
Дузина объркващи моменти най-после се наместиха в главата на Хелън. Замъгленото й зрение, странното усещане за друго присъствие в стаята, изчезванията на Лукас и как той можеше просто внезапно да изникне от нищото — всичко това е било, защото е бил там през цялото време.
— Ти си моето невидимо слънце, нали?
Тя почувства как коремът му, притиснат здраво към нейния, се напряга в безмълвен, удивен смях. Видя как устните му се движат, изричайки беззвучно думите „невидимо слънце“. Отмести поглед от устата му, за да срещне погледа му.
— Лукас — укори го внимателно Хелън. — Наистина ме изплаши. Отначало си помислих, че ми има нещо на зрението, а после си помислих, че обезумявам.
— Съжалявам. Знаех, че те стряскам и се опитах да спра, но не можах — призна той, смутен.
— Защо?
— Виж, само защото те отблъснах от себе си, това не означава, че мога да стоя далеч от теб — каза той, като се засмя леко. — Започна с това, че се научих как да изкривявам светлината, но сега се превърна в нещо друго. Нещо, което никога не съм мислил, че мога да направя. — Той се отдръпна с измъчено изражение на лицето. — Научих се как да ставам невидим, така че да мога да остана близо до теб и в същото време да те оставя да продължиш напред с живота си.
— Винаги ли си бил там? — попита Хелън разтревожено, мислейки си за хилядите съкровени неща, на които той можеше да е станал свидетел.
— Разбира се, че не. Липсваш ми, но не съм някакъв перверзен тип — каза той, като извърна поглед и се изчерви леко. — Винаги си знаела кога съм там, Хелън. За разлика от всички останали, ти все още можеш да доловиш присъствието ми, когато съм невидим. Никой, освен теб не знае, че мога да правя това.
Хелън не знаеше как да реагира. Единственото, което искаше да направи, беше да го целуне, но знаеше, че не може. Всичко, което можеше да направи, беше да стои неподвижно и да се взира в него.
Звънецът би и дузина врати се затвориха едновременно, но нито Хелън, нито Лукас помръднаха. Няколко случайни хлапета още сновяха из коридорите, търсейки си белята. Странно — изглежда, че никой от учителите не ги спираше. Беше като ден без правила. На Хелън определено не й пукаше дали ще си навлече неприятности. Внезапно й се прииска да унищожи нещо. Не можеше да си спомни някога, преди да се е чувствала така.
Над рамото на Лукас тя зърна подобната на призрак жена, която беше видяла край пътя, да върви по коридора.
— Точно зад теб — прошепна Хелън тихо. Лукас много бавно понечи да се обърне и да погледне. — Видях я тази сутрин и сякаш всичко в един миг се обърка. Затова изглеждах, сякаш съм била нападната.
— Не е смъртна — прошепна Лукас на Хелън, когато призрачната жена мина покрай тях.
— Може ли да ни види? — попита Хелън, но Лукас само поклати разсеяно глава. Хелън видя как ноздрите му се разшириха и само миг по-късно долови мирис, от който разбра защо.
Призрачната жена вонеше на развалени яйца и вкиснато мляко. Това беше мирисът, който Хелън беше сбъркала с този на умряла катерица — вонята, която бе останала полепнала по нея, докато не я изтърка под душовете тази сутрин.
Зловонието сякаш премина през стените и във всички класни стаи, покрай които мина вампирката, започна суматоха. Отначало се чуха високи гласове и крясъци, а сетне последваха трясъци и писъци, сякаш всички внезапно бяха започнали да хвърлят мебелите наоколо. Тетрадки и ученически чанти се премятаха във въздуха. Съвсем скоро вратите започнаха да се отварят и навън се заизсипваха ученици, плътно следвани от учителите. Но учителите не се опитваха да възстановят реда. Те бяха точно толкова неуправляеми, колкото и хлапетата.