Капан за мишки
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Дорошин #3
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0576-8
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Капан за мишки». Краткое содержание книги:
Според капитана от милицията Игор Дорошин, за извършените престъпления има възмездие. За да помогне на приятеля си, чиито баща на времето е бил затворен в психиатрия за убийствата на шест деца, Игор се захваща с разследване на делото. Въпреки изтеклите години, той успява крачка по крачка да докаже, че е бил несправедливо обвинен. И започват нови убийства, изнудвания, измами… Участниците в извършените някога престъпления все още са живи — и бизнесменът Аргунов, и висшият чиновник Ситников, и бившият милиционер Забелин, и писателката Истомина… Пружината на капана, наречен живот се навива, за да се разпусне неумолимо и раздаде всекиму справедливост…
Не, не може всичко да е било толкова банално. Тази работа е деликатна, сложна, не биха вкарали в подобна игра първото попаднало им под ръка момиче от сладкарска фабрика. За нея е нужен доверен човек, хиляди пъти проверен. А кой е проверявал Лена Шляхтина? И кой е разчитал на нея? Отговор: хората, с които е била свързана тайната страна от живота й. От онзи живот, който Елена е започвала да живее, когато е вземала болнични, премествала се е у Мая Истомина и се е преструвала, че редовно ходи на работа. Логично ли е? Логично е. Но ако тя е била хиляди пъти проверявана и замесена в някакви сложни и неподлежащи на разгласяване дела, защо изведнъж — не щеш ли — ще започне да шантажира хората, които са й наредили да даде показания срещу Личко? Това й е работата и тя до този момент я е вършила добре. Защо ненадейно ще започне да се бунтува? Избила й е чивията, проявила се е наследствената й обремененост? И такива неща се случват, но нито Истомина, нито съседките на Елена от общежитието си спомнят за някакви видими промени в поведението й през пролетта и в началото на лятото на седемдесет и шеста година, тоест преди самоубийството. Тя изглеждала и се държала както винаги, така че те приели новината за доброволната й смърт с изумление и недоверие. Никакви признаци за душевно заболяване или нервно разстройство, ни най-малки!
Какъв извод следва от това? Много прост: може Лена Шляхтина наистина да се е самоубила, а може някой да я е убил — например ревнив любовник или дори хората, които „са я проверявали и са разчитали на нея“, — но за нещо съвсем друго, за нещо без никаква връзка със случая „Личко“. Но тъй като Шляхтина е била лице, замесено в тайни, делото за нейната смърт за всеки случай е било изпратено по-нагоре, там, където е по-спокойно, с указание нищо да не се изяснява, да не се рови и бързичко всичко да се сведе до загуба на душевно равновесие и самоубийство.
Е, сега вече наистина нещата се подредиха.
Остана да проверя само една мъничка подробност, която би потвърдила правилността на разсъжденията ми. И внезапно изпитах… дявол да го вземе, май изпитах страх. Аз никога не съм бил оперативен работник и никога не съм разкривал самостоятелно сложни престъпления, така че не бях изпитвал това чувство, вероятно добре познато на всеки детектив. Чувството, когато мъчително си изграждал предполагаемата картина на престъплението, мислил си как да провериш догадките си, задал си въпрос и ти носят отговора — и ето че сега трябва да видиш какъв е той. Прав ли си бил или не, отгатнал ли си, или си сгрешил. Припомняш си как не си спал по цели нощи, превъртал си в главата си кубчетата на фактите и си съставял от тях различни фигурки, които постоянно са се разпадали и разпилявали, защото не си можел да ги напаснеш едно до друго в правилния ред, и как веднъж си намерил този ред, който ти е изглеждал единствено възможният, но фигурката или пирамидката още се е получавала малко паянтова, защото са липсвали няколко кубчета, и ти вече си си представил какви могат да бъдат те — тези кубчета, с каква форма и цвят. И ето че ти носят кутията с кубчетата. Някакви кубчета, които също са се търкаляли някъде край местопрестъплението. Хората са ги потърсили, намерили, прибрали в кутията и ти ги носят. И ти разбираш, че сега трябва да отвориш кутията и да видиш какво има в нея. Онова, което според теб ще укрепи твоята виртуална конструкция, или нещо друго? Ами ако там, вътре, има нещо, което изобщо не ти трябва? И всички твои безсънни нощи, и радостта ти, когато „май се получи“, и твоята гордост от самия себе си — всичко отиде на вятъра?… Страшничко. Никак не ти се иска да се разочароваш.
Страхувах се горе-долу половин час. През този половин час изгледах касетата, записана от другата камера, която беше монтирана на тавана в кухнята, и се полюбувах на Айсор — как отхапва листенце от моята узамбарска теменужка. Включих компютъра, отворих файла „Самец и кастриран котарак“, в който записвах историята на взаимоотношенията между Приятел, Ринго и Айсор, и описах накратко борбата за табуретката. Страхът не отмина, затова отворих друг файл, озаглавен „Разнополови стерилни котки“, и записах вчерашните си наблюдения над игричките на Айсор и приятелката му Карма.