Войната на Калибан
- Автор: Абрахам Дэниел
- Серия: The Expanse #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-408-6
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Войната на Калибан». Краткое содержание книги:
— Може ли да си помисля?
— Крисджен — поде миролюбиво Еринрайт и приближи терминала към себе си, така че широкото му закръглено лице изпълни екрана. — Казах на генералния секретар, че може и да не стане. Дори и с най-добрата яхта, пътуването до Юпитер е тежко. Ако имаш прекалено много работа или нещо в пътешествието те смущава, само кажи и ще намерим някой друг. Само че няма да е толкова добър като теб.
— Че кой е толкова добър като мен? — рече Авасарала с небрежно махване на ръка. В стомаха ѝ кипеше гняв. — Добре. Уговори ме. Кога заминавам?
— По график яхтата трябва да отпътува след четири дни. Съжалявам, че ти го съобщавам толкова късно, но допреди час още нямах потвърждение.
— Аха, приятна изненада.
— Ако бях религиозен, щях да кажа, че така е било писано. Ще уредя да пратят подробностите на Сьорен.
— По-добре ги прати направо на мен — каза Авасарала. — Сьорен ще си има достатъчно проблеми на главата.
— Както искаш — съгласи се той.
Шефът ѝ тайно бе започнал война. Работеше със същата компания, която бе пуснала духа от бутилката на Феба, бе пожертвала Ерос и бе застрашила всичко човешко. Той беше едно добро момче в хубав костюм, избрало битка, която си мислеше, че може да спечели, защото се напикаваше при мисълта за истинската заплаха. Тя му се усмихна. Много добри мъже и жени вече бяха загинали заради него и Нгуен. Деца бяха умрели на Ганимед. Поясните щяха да се борят за калории. Някои щяха да гладуват.
Пухкавите бузи на Еринрайт посърнаха едва-едва. Веждите му се свъсиха почти недоловимо. Беше разбрал, че тя знае. Естествено. Играчи от техния ранг не можеха да се залъгват един друг. Те печелеха въпреки факта, че противниците им знаят точно какво става. Точно както сега той печелеше срещу нея.
— Добре ли си? — попита Еринрайт. — Мисля, че това е първият ни разговор от десет години, в който не си казала нещо вулгарно.
Авасарала се ухили срещу екрана и протегна пръсти към него, сякаш за да го помилва.
— Путка — произнесе тя отчетливо.
Когато връзката прекъсна, тя отпусна за миг глава върху ръцете си, издиша и вдиша дълбоко, за да се съсредоточи. Когато се изправи, Боби я гледаше.
— Добър вечер — поздрави Авасарала.
— Опитвах се да ви намеря — каза Боби. — Връзките ми бяха блокирани.
Авасарала изсумтя.
— Трябва да поговорим за нещо. За някого. Имам предвид Сьорен — продължи Боби. — Помните ли онези данни, за които му наредихте да се погрижи преди два дни? Той ги предаде на някой друг. Не знам кой точно, но беше от военните. Заклевам се.
„Значи това го е подплашило“, помисли си Авасарала. Хванали са го да бърка в меда. Бедният идиот беше подценил нейната пехотинка.
— Добре — кимна тя.
— Разбирам, че нямате никаква причина да ми вярвате — поде отново Боби, — но… Защо се смеете?
Авасарала стана и се протегна, докато не усети приятна болка в раменните стави.
— В момента ти си буквално единственият човек в екипа ми, на когото имам ей толкова доверие. Помниш ли, когато ти казах, че онова нещо на Ганимед не е наше? Тогава не беше, но вече е. Купили сме го и предполагам, че имаме намерение да го използваме срещу вас.
Боби стана. Лицето ѝ, което по-рано беше само пепеляво, сега стана безкръвно.
— Трябва да съобщя на началниците си — рече тя задавено.
— Не, не трябва. Те знаят. А и за момента имаш не повече доказателства от мен. Ако им го кажеш, те ще го разпространят, ние ще отречем и дъра-дъра-дъра. По-големият проблем е, че се връщаш на Ганимед с мен. Пращат ме там.
После ѝ обясни всичко. За фалшивия разузнавателен доклад на Сьорен и какво се намекваше в него, за предателството на Еринрайт и за мисията на Ганимед с яхтата на „Мао-Квик“.
— Не можете да го направите — изтъкна Боби.
— Досадно е — съгласи се Авасарала. — Те ще следят връзката ми, но вероятно правят същото и тук. А щом ме пращат на Ганимед, можеш да си абсолютно сигурна, че там няма да се случи нищо. Прибират ме в кутия, докато стане прекалено късно да променя каквото и да било. Или поне се опитват. Но аз още не съм се отказала от шибаната игра.
— Не можете да се качите на онзи кораб — настоя Боби. — Това е капан.
— Разбира се, че е капан — махна с ръка Авасарала. — Но е капан, в който трябва да вляза. Да откажа на генералния секретар? Ако това се разчуе, всички ще започнат да си мислят, че се готвя за пенсия. Никой не подкрепя играч, който следващата година ще остане без власт. Ние играем с мисъл за бъдещето, а това означава да изглеждаме силни в дългосрочен план. Еринрайт го знае. Ето защо го изигра по този начин.