Мястото на екзекуцията
- Автор: Макдермид Вэл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мястото на екзекуцията». Краткое содержание книги:
— Никога не съм забелязвала такова нещо.
— Влизал ли е в банята, когато тя е била вътре?
— Разбира се, че не.
— Слагал ли я е някога да седи на коленете му?
— Не, тя беше прекалено голяма за това.
— Казано накратко, госпожо Картър, вие никога не сте видяла или чула нещо, което да събуди у вас и най-малкото подозрение за отношението на съпруга ви към дъщеря ви. — Това беше толкова явна констатация, а не въпрос, че Рут дори не направи опит да отговори. Хайсмит сведе поглед към записките си. После я погледна и наклони глава на една страна.
— Да поговорим сега за пистолета. Казахте пред съда, че съпругът ви имал пистолет, който държал заключен в метална каса в кабинета си. Съобщавали ли сте преди някому за този пистолет? На ваши роднини или приятели?
— Той ми каза да не разправям и аз си мълчах.
— Значи, имаме само вашата дума, че този пистолет изобщо е бил там — Рут отвори уста да проговори, но той я прегази като парен валяк. — И, разбира се, след като вие сте предали този пистолет на полицията, сте имали предостатъчно време да запаметите отличителните белези, защото този пистолет не е получил никаква друга идентификация. Имаме само вашата дума, че между този пистолет и съпруга ви съществува някаква връзка, така ли?
— Не аз съм изнасилила дъщеря си, господине. Нито пък съм я застреляла — произнесе с мъка Рут. — Затова нямам никакви причини да лъжа.
Хайсмит помълча. После на мрачното му лице се изписа съчувствие.
— Но вие искате да знаете на кого да хвърлите вината, нали, госпожо Картър? Повече от всичко на света искате да вярвате, че знаете какво се е случило с дъщеря ви, и ви трябва виновник за случилото се. Затова и сте толкова склонна да съдействате на полицията в този съшит с бели конци случай. Искате да успокоите душата си. Искате да знаете кой е виновен.
Стенли вече беше скочил на крака, за да внесе възражение. Но беше късно. Хайсмит каза:
— Нямам повече въпроси — и седна на мястото си.
Сампсън погледна намръщено Хайсмит.
— Господин Хайсмит, няма да допусна защитата да използва разпита на свидетели, за да държи речи. Ще ви бъде дадена възможност да изразите възгледите си пред съдебните заседатели. Моля да се ограничите в рамките на тази предвидена от закона възможност. А сега, господин Стенли, предполагам, че следващият ви свидетел с криминален инспектор Бенет?
— Да, ваша милост.
— Мисля, че ще е най-добре да изслушаме неговите показания утре сутринта. Този съд има и граждански дела и съм решен да изслушаме днес и тях.
— Както реши ваша милост — Стенли се приведе в учтив поклон.
На скамейката на репортерите Дон Смарт драсна под записките си със замах една линия. Имаше чудесен материал за заглавие на първа страница. Утре щеше да гледа как Джордж Бенет нахлузва примката на врата на този противен тип Филип Хокин. Вратата едва се бе затворила зад съдията, и Смарт вече препускаше към най-близкия телефон.
Следобедът вече преваляше, а Клъф все още не се беше появил. Все пак, един от разсилните на съда бе връчил на Джордж съобщение, предадено по телефона от сержант Лукас. То гласеше: „Клъф е бил възпрепятстван. Каза, че ще се видите утре в Дерби, преди началото на заседанието на съда.“ Джордж се замисли с какво ли се е заел сержантът. Сигурно нещо, свързано с друг случай. През седмиците след ареста на Филип Хокин двамата имаха предостатъчно работа по други случаи, която запълваше промеждутъците в работата по изграждане на обвинението.
Джордж се появи от преддверието и чу откъм залата тих шум, който свидетелстваше, че съдът е прекратил заседанието си за днес. Мярна се Рут Картър, заобиколена от приятели и роднини, но Джордж умишлено избягваше погледите им. Сега, когато процесът беше вече в ход, бе много важно свидетелите да не общуват помежду си, преди да се явят пред съда, за да дадат показанията си. Джордж тръгна срещу движението и влезе в опразващата се съдебна зала. Хайсмит и помощникът му вече бяха тръгнали, но Стенли и Причърд още седяха до масата на обвинението, свели глави един към друг, задълбочени в разговор.
— Как мина? — попита Джордж и седна на стола до Причърд.
— Дезмънд беше страхотен — отвърна ентусиазирано Причърд. — Страхотна встъпителна реч. Съдебните заседатели седяха като хипнотизирани. На обяд Хайсмит дори не пожела да разговаря с нас. Ти щеше да бъдеш много впечатлен, Джордж.
— Чудесно — каза Джордж. — А как се държа госпожа Картър?