Брегът на светулките [calibre 1.39.0]

— Да не искат да арестуват Скай? — извика Каролайн. Сърцето й щеше да се пръсне от силните удари.

Клий срещна погледа на сестра си и избърса насълзените си очи.

— Искат да разпитат всички. Смятат, че е обикновена домашна свада.

Каролайн изведнъж почувства, че случващото се този ден беше повече, отколкото можеше да понесе. До този момент беше успявала да се владее, но сега притисна длани към очите си. Мислеше си за Джо и Сам, за майка си и Скай. Уморено се облегна на стената, без да открива лицето си.

— Сигурно е било ужасно да си там, да ги видиш непосредствено след инцидента — каза нежно Клий и я прегърна през раменете.

Тя поклати глава.

— Радвам се, че бях там — отвърна. — Джо е попитал за мен, Клий. Ти си свикнала с това — имаш Питър и децата, и когато някой от тях се чувства зле, той търси първо теб. Но, Клий…

Клий я изчака да се овладее.

— Клий, Джо ме потърси още когато го извадиха от водата, гледаше ме през цялото време, докато оказвах първа помощ на Сам.

— Разбира се, че ще те гледа — отвърна сестра й. — Няма друга като теб, Каролайн.

— Когато са го приели в болницата е посочил мен като свой най-близък роднина.

— Така ли?

— Да. Дойдоха в чакалнята и попитаха за мен, защото Джо им беше дал моето име. Само че той ще си тръгне, Клий. Веднага щом се оправи, ще потегли към Гърция. — Тя направи опит да се засмее.

— Моля?

— Не е ли забавно? Че той е този, който си тръгва? Най-накрая съм готова да се обвържа с някого, а той има намерение просто да се качи на самолета и да отлети.

Клий разбираше, че каквото и да каже, ще е излишно, затова просто остана при по-голямата си сестра, която имаше нужда да говори.

Каролайн изправи рамене и хвана Клий за ръката. Преглътна страха си и заедно със сестра си влезе в отделението. Попита дежурната сестра къде може да намери Скай и Огъста. Оказа се, че в момента Огъста е в рентгеновата лаборатория, а Скай отговаря на въпросите на полицията. Двете тъкмо щяха да влязат в приемната, за да изчакат, когато погледът на Каролайн попадна върху Саймън, седнал зад един бял параван. Зет й беше облечен в широка болнична нощница.

Тя решително прекоси помещението, подмина лекари, пациенти и сестри и се изправи пред него. Той се сви под погледа й. Кльощавите му ръце стърчаха от ръкавите на нощницата, тънките му крака будеха съжаление.

— Здравей, Саймън — каза Каролайн.

— Здравей, Каролайн — отвърна той. Беше нащрек.

— Защо си тук?

Той разтвори предницата на нощницата си и показа квадратната марля, залепена с лейкопласт точно под лявата ключица.

— Виж какво направи сестра ти! Наръга ме!

— Но ти си на крака — отвърна Каролайн. Опитваше се да сдържа гнева си.

— Направиха ми няколко шева — жално рече той.

— Погледни ме, Саймън. — Каролайн впи поглед в кървясалите му очи. — Аз съм по-висока от Скай.