![Брегът на светулките [calibre 1.39.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/2/9/bregt-na-svetulkite-calibre-1-39-0-download.jpg)
Брегът на светулките [calibre 1.39.0]
- Автор: Райс Луанн
- Язык: болгарский
- Год: 777
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Брегът на светулките [calibre 1.39.0]». Краткое содержание книги:
— Е, и? Тя ме намушка!
— По-висока съм и от майка ми.
— Ти си ненормална, Каролайн. Знаеш ли какво? Всички вие сте…
— Ти ги нарани — прекъсна го тя и повдигна брадичката му. Искаше й се да изтрие този подигравателен израз от грозното му лице.
— Ти си наранил сестра ми и майка ми — повтори. — Те са дребни и слаби жени, Саймън. И двете са прекрасни. Дарявали са те с повече обич, отколкото изобщо си заслужавал, и за благодарност ти ги вкара в болницата.
— Те ме нападнаха! — Саймън се опита да отблъсне ръката й.
— Нападнали са те?
— Побъркани кучки!
Чашата на търпението й преля. Тя се нахвърли върху Саймън и започна да го налага с юмруци. Скубеше косата му, дереше лицето му. Идеше й да изчовърка сатанинските му очи от орбитите им. Представяше си как той издевателства над Скай, как удря майка й. Видя кръв. Чу собствените си викове. Усети плътта на чудовището под ноктите си.
— Опитал си се да изнасилиш сестра ми! — крещеше тя.
— Госпожо — чу се плътен глас зад гърба й. Някой я хвана за ръцете. Обърна се и видя един служител от охраната на болницата.
— Върви по дяволите, Каролайн! — изруга Саймън и изпълзя назад.
— Добре ли сте? — попита я загрижено една млада медицинска сестра.
Отначало Каролайн си помисли, че въпросът беше отправен към Саймън, но после осъзна, че момичето гледа към нея.
— Обади се на проклетите ченгета! — повиши глас Саймън. — Искам да я арестуват!
— Той е нападнал майка ми и сестра ми — процеди през зъби Каролайн, без да откъсва поглед от него.
— Искам да ми дадете болкоуспокояващо — проплака Саймън. — Гърдите ми сякаш пламтят.
— Успокойте се — каза сестрата. — Лекарят ще ви прегледа всеки момент.
Тя хвана Каролайн за ръката и я поведе към приемната.
— Оставете това на полицията — каза съчувствено тя. — Ако моята майка и моята сестра бяха наранени, аз също щях да поискам да разкъсам техния мъчител. Само че е по-добре да стоите настрана от него, защото така само ще си навлечете неприятности, а освен това няма да помогнете на никого.
— Права сте — кимна Каролайн. Цялата трепереше. Надяваше се, че е успяла да удари Саймън достатъчно силно, за да го заболи.
Щом я видя, Клий отиде при нея и попита:
— Не мога ли да те оставя сама дори за една минута?
— Не — отвърна тя.
— Ще си докараш беля на главата, а не ми се ще да ти идвам на посещение в затвора.
— Просто те е яд, че не го удари първа.
— Успя ли да го наложиш хубавичко?
— Надявам се. Ръцете ме болят.
— Това е добър знак — усмихна се Клий.
Каролайн стисна ръката на сестра си и двете зачакаха да получат вести за хората, които обичаха.
* * *
Главата на Сам бучеше. Сякаш безброй китове го удряха с опашките си по слепоочията. Не беше се чувствал толкова зле от осемгодишната си възраст, когато беше претърпял сериозен инцидент — отново във водата. Лежеше в болничното легло, а очите му не се отместваха от екрана на телевизора, макар че не виждаше почти нищо. Очилата му бяха при него, но когато ги сложи, главата го заболя още по-силно.
В стаята влезе ниска и дебела жена, облечена в дълга бяла дреха. Приличаше на джудже и изглеждаше квадратна. Сам потърси опипом очилата си. Искаше да огледа по-добре това безформено същество.
— Какво, по дяволите, правиш? — попита съществото с плътен глас. Гласът на Джо.
— Сестрата каза, че ми е позволено да седя в леглото.
— Глупости. Трябва да си в хоризонтално положение поне още двайсет и четири часа.
— Хе, хе! Виж кой го казва! — Сам намести очилата си. Брат му беше в инвалидна количка. — Днес отново трябва да те оперират, за да ти зашият ръката както трябва.
— Вече ме закърпиха, умнико. Рано сутринта. Точно заради това ме принудиха да седя в това нещо — да не взема да падна.
— Джо се протегна и стана от количката. — Как си?
— Добре, а ти?
— И аз.
Двамата се усмихнаха. Твърде много се бяха приближили до смъртта!
Стиснаха си ръцете — не можеха дори да се прегърнат от всичките тези превръзки и наранявания. Едва не бяха загинали — всеки, опитвайки се да спаси другия. Сега бързаха да се уверят, че всичко е наред, че човекът отсреща е едно цяло, а не е на парчета.
Сам мъчително преглътна. Ръката на брат му беше бинтована и прикрепена неподвижно към тялото. Дори и в болничната нощница Джо изглеждаше изключително силен и мъжествен. Една хубавичка сестра влезе да провери кръвното на Сам, но при вида на по-големия му брат напълно изгуби интерес към поверения й пациент и се зае да оправя превръзката на Джо.
— Знаеш, че трябва да седиш в инвалидната количка, Джо — скара му се сестрата, но на страните й се появиха трапчинки. Тя го хвана за ръката, за да го отведе към количката, но той се отдръпна.