![Брегът на светулките [calibre 1.39.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/2/9/bregt-na-svetulkite-calibre-1-39-0-download.jpg)
Брегът на светулките [calibre 1.39.0]
- Автор: Райс Луанн
- Язык: болгарский
- Год: 777
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Брегът на светулките [calibre 1.39.0]». Краткое содержание книги:
— Неееее! — изпищя Скай.
Огъста беше мишената, в която Саймън се беше прицелил. Юмрукът му се стовари тежко върху главата й. Възрастната жена почувства ужасна болка, усети вкуса на страха в устата си. Видя как Скай — нейната най-малка дъщеря, тази чувствителна и чиста душа — посегна към масата и сграбчи една ножица.
«Скай — опита се да каже Огъста. — Скай. Недей, скъпа. Недей. Недей.» — Думите й се давеха в кръвта, бликнала в устата й. Може би загубваше съзнание, може би дори умираше, но в този миг Огъста не даваше и пукната пара за това. Единственото й желание беше да предпази дъщеря си. Сега. Така както би трябвало да го направи и преди четиринайсет години.
Огъста Ренуик лежеше свита на пода на ателието. Не бе в състояние да помръдне или да проговори. Беше безсилна да защити Скай от тъмните сили, които витаеха над семейството. В мига, в който загубваше съзнание, видя как дъщеря й забива острието на ножицата в сърцето на Саймън.
> Двадесета глава
Хеликоптерът откара Джо Конър и Сам Тревър в градската болница. Дан качи Каролайн на моторницата и я отведе до брега, после я закара с пикапа до спешното отделение. Тя се втурна вътре, разтреперана от притеснение и ужасни предчувствия. Една сестра я уведоми, че братята са в операционната, но че все още няма никакви сведения за хода на двете операции. Каролайн се отпусна на един стол в коридора и зачака.
След час се поинтересува къде е Питър, но й казаха, че в момента е зает. Опита се да се свърже с Клий, после — със Скай, но сестрите й не си бяха у дома.
Беше студено. Твърдият пластмасов стол се забиваше болезнено в бедрата й. Всеки път, когато през вратата се покажеше човек в лекарска престилка, тя се надигаше от мястото си, готова да получи информация. Хирурзите изглеждаха уморени, докато говореха с чакащите навън близки на пациентите, обясняваха процедурите, отговаряха на въпросите. Каролайн наблюдаваше емоциите на тези хора и ръцете й ставаха леденостудени от тревога.
Най-сетне една млада лекарка се огледа и се спря пред нея.
— Вие ли сте Каролайн? — попита тя.
Каролайн се изправи и пристъпи напред.
— Да — отвърна и погледна към окачената на блузата табелка с името на лекарката.
— Вие сте съпругата на Джо Конър, нали? Или може би — сестра му? — попита я доктор Никълс.
— Нито едното, нито другото — отвърна Каролайн. — Бях с тях, когато се случи нещастието. Приятелка на Джо съм.
— Разбирам — кимна доктор Никълс.
— Добре ли са?
— Да. Изведоха Джо от операционната. Ще му трябва доста време и много упражнения, за да възстанови разкъсания мускул на ръката си, но голяма част от тази работа може да се върши от него и у дома. Той е от… — Лекарката погледна в бележника си. — Маями?
— Да — кимна Каролайн и мъчително преглътна. — Как е Сам?
— Състоянието му беше критично — загубил е много кръв. В момента му преливаме нужното количество. Голям късметлия е. Ако го бяха докарали двайсет минути по-късно, вече нямаше да е между живите. Като мъничък булдог е.
— Булдог ли?
— Да. — Лекарката отново прегледа данните на пациентите си. — Дойде в съзнание след най-сериозното нараняване на главата, което съм виждала през това лято, и не ни остави на мира, докато не му кажем какво става с Джо. Искаше да разбере как е брат му. — Лекарката се усмихна. — Джо реагира по същия начин. В момента е в реанимацията и иска да разбере кога може да види Сам.
— Братя — засмя се Каролайн и се сети за сестрите си.
— Освен това Джо иска да разбере кога може да види вас.
— Ще ми разрешите ли да вляза? — попита с надежда Каролайн. — Мислех, че само членовете на семейството…
— Той е посочил вас като най-близкия си роднина — каза доктор Никълс и се усмихна. — Така че влизайте.
Джо спеше. Лежеше, завит с памучно одеяло. В реанимацията беше топло, но той трепереше. Помоли сестрата да донесе още едно одеяло. Сестрата се усмихна, погледна към рамото на Джо, после го зави. Снежнобелият бинт се открояваше на фона на загорялата му кожа. Дори лекият допир на сестрата до рамото накара лицето му да се сгърчи от болка. Той отвори очи. Каролайн се наведе и го целуна. Очите му бяха зачервени и погледът му беше размътен от упойката, но когато видя Каролайн, се усмихна. Тялото му потръпна и Джо стисна зъби.
— Сам — произнесе с дрезгав глас.
— Сам е добре — отвърна Каролайн. — Лекарката каза, че в момента му преливат кръв. В съзнание е и пита за теб.
— Значи наистина е добре — рече с облекчение Джо и затвори очи. — И е жив. — Това беше най-важното.