![Пазителка на тайните [calibre 1.30.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/9/4/pazitelka-na-tajnite-calibre-1-30-0-download.jpg)
Пазителка на тайните [calibre 1.30.0]
- Автор: Мортон Кейт
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Пазителка на тайните [calibre 1.30.0]». Краткое содержание книги:
2011 г. Лоръл, вече прочута актриса, пристига в семейната ферма, където Дороти посреща деветдесетия си рожден ден на смъртно легло. Преследвана от зловещия спомен за събитията от онзи паметен летен ден, Лоръл се заема да узнае истината за загадъчните обрати в историята на своето семейство. Стара снимка я изпраща по стъпките на Дороти, Вивиaн и Джими — трима души от три различни свята, чиито пътища съдбовно се пресичат в Лондон по време на войната. Тайната се разплита бавно и изкусително в този умело изграден разказ за мечти и подли кроежи, за любов, приятелство и благородство на фона на събития, безвъзвратно променили облика на целия свят.
— За какво говориш, Дол? — Разтърси я той за раменете и тя неохотно го погледна в очите.
— Допуснах грешка, Джими — каза тя. — Допуснах толкова много грешки. Не биваше да се отнасям с теб така. Онази нощ в ресторанта, онова, което направих — когато те зарязах, когато си тръгнах. Толкова съжалявам!
Той нямаше носна кърпичка, обаче имаше парцалче, с което бършеше обектива, и с него попи страните ѝ.
— Не очаквам да ми простиш — каза тя. — И знам, че не можем да се върнем назад във времето, знам го, обаче трябваше да ти кажа. Почувствах се толкова виновна, че имах нужда да ти се извиня лично и ти да се убедиш, че съм искрена. — Тя примигна през сълзи и каза: — Сериозно говоря, Джими. Много съжалявам.
Той кимна. Би трябвало да отвърне нещо, но беше толкова изненадан и трогнат, че не успя да намери подходящите думи. Но като че ли и това беше достатъчно, защото тя се усмихна вече по-широко. Джими долови искра от предишната ѝ жизненост в тази усмивка и му се прииска да съхрани всичко като в стопкадър, та мигът никога да не изчезва. Проумя, че Доли е човек, когото трябва непрекъснато да правиш щастлив. Не като себично очакване, а просто по силата на своето устройство — като пиано, като арфа, тя бе създадена така, че да функционира най-добре при определена настройка.
— Ето… — изпусна тя въздишка на облекчение, — направих го.
— Направи го — повтори той пресекливо и просто не се сдържа, плъзна пръст по горната ѝ устна.
Тя стисна устни, за да го целуне леко, после затвори очи. Миглите ѝ се откроиха тъмни и мокри върху бузите.
Постоя така известно време, сякаш и тя искаше да попречи на света да продължи да се върти. Когато най-сетне се отдръпна, повдигна очи към него и каза стеснително:
— Е…
— Е… — Той извади цигарите си и ѝ предложи една.
Тя я прие охотно.
— Четеш ми мислите. Моите свършиха.
— Не ти е присъщо.
— Не е ли? Е, явно съм се променила.
Подметна го небрежно, но то съответстваше така всецяло онова, което видя, когато пристигна, че Джими се намръщи. Запали двете цигари и после махна в посоката, от която идваше.
— Трябва да тръгваме — каза. — Ще ни обвинят в шпионаж, ако продължаваше да си шушнем тук.
Запътиха се обратно към мястото, където преди се намираха портите, и си бъбреха като учтиви непознати за маловажни неща. Когато стигнаха до пътя, спряха, изчаквайки се взаимно да се разберат какво да правят от тук насетне. Доли пое инициативата, обърна се към него и каза:
— Радвам се, че дойде, Джими. Не го заслужавам, но ти благодаря.
В тона ѝ се долавяше безвъзвратност, която той не разбираше, но когато тя се усмихна храбро и му протегна ръка, Джими разбра, че Доли си тръгва. Беше се извинила, беше направила каквото смяташе за нужно да го зарадва, и сега се канеше да си тръгне.
И в този миг Джими прозря истината като ослепителна светкавица. Единственото, което щеше да го зарадва, беше да се ожени за нея, да я отведе със себе си, да се грижи за нея и отново да оправи нещата.
— Дол, почакай…
Тя преметна чантата си през рамо и понечи да си тръгне, обаче все пак го погледна, след като той я повика.
— Ела с мен — продължи той, — ще работя чак по-късно. Хайде да хапнем нещо.
* * *
Преди време Джими би постъпип по различен начин, би планирал всичко и би се опитал да направи нещата идеални, но не и сега. Да вървят по дяволите гордостта и съвършенството, нямаше време. Лично се беше убедил, че животът е нещо мимолетно — една бомба и край. Изчака само колкото келнерката да им вземе поръчката, събра сили и каза:
— Предложението ми е в сила. Дол. Обичам те, винаги съм те обичал. Най-голямото ми желание е да се оженя за теб.
Тя го гледаше ококорена. И кой да я вини — тъкмо беше решила дали да хапне яйца, или заек, а сега това.
— Наистина ли? Дори след…
— Дори след. — Той се пресегна през масата и тя постави нежните си ръце в неговите. Сега, когато беше свалила бялото си палто, той видя драскотини по слабичките ѝ ръце. Отново вдигна поглед към лицето ѝ, решен повече от всякога да се погрижи за нея.
— Не мога да ти предложа пръстен, Дол — каза той и преплете пръсти с нейните. — Бомба улучи апартамента ми и изгубих всичко, за кратко си помислих, че съм изгубил дори баща си. — Доли кимна леко, явно все още слисана, а Джими продължи. Имаше смътното усещане, че се отклонява, че говори прекалено много, че не казва каквото трябва, обаче просто не можеше да спре. — Слава богу, не го изгубих. Татко е жилав — когато го намерих, вече се беше добрал до Червения кръст и се беше настанил да пийне чаша горещ чай. — Джими се усмихна за миг на спомена и поклати глава. — Както и да е, искам да кажа, че пръстенът вече го няма. Обаче ще ти купя нов веднага, щом мога.