Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
— Може би искате да се събуди и да скочи от камиона — сопна се Хардинг.
Преди да дойде в парка, Хардинг беше главен ветеринарен лекар в зоологическата градина в Сан Диего и най-добрият специалист в света по заболявания на птици. Пътуваше из целия свят и работеше като консултант за редките птици в зоопаркове в Европа, Индия и Япония. Отначало не бе проявил интерес, когато този странен дребосък му направи предложение да работи в частен резерват. Но когато разбра какви са животните в резервата… Невъзможно беше да откаже. Хардинг имаше научни амбиции и възможността да напише първия в света „Учебник по ветеринарна медицина. Вътрешни болести на динозаврите“ беше непреодолимо изкушение за него. В края на XX век ветеринарната медицина беше много напреднала. Най-добрите зоопаркове поддържаха клиники, които не се различаваха много от болниците за хора. За Хардинг като специалист от световна класа просто не бяха останали незавоювани територии. Но да бъде първият учен, който да се грижи за цял нов клас животни — това вече беше нещо!
Хардинг изобщо не съжаляваше за взетото решение. Беше натрупал значителен опит в грижите за тези животни. И сега не искаше да слуша съветите на Хамънд.
Хипсилофодонтът изпръхтя и потрепери. Още дишаше учестено и нямаше зрителен рефлекс. Но беше време да тръгват.
— Качвайте се — извика Хардинг. — Трябва да върнем това момиче където му е мястото.
— Живите системи — продължи Арнолд — не приличат на механичните. Живите системи никога не са в равновесие. Нестабилността им е присъща. Може да изглеждат устойчиви, но не са. Всичко в тях непрекъснато се движи и се променя. В известен смисъл те винаги са на ръба на разрухата.
— Но много неща не се променят — намръщено възрази Дженаро. — Телесната температура не се променя, всички други…
— Телесната температура се променя непрекъснато — рече Арнолд. — Непрекъснато. Тя се променя циклично на всеки двайсет и четири часа, най-ниска е сутрин, а най-висока — следобед. Освен това зависи от настроението, от здравословното състояние, от физическото натоварване, от външната температура, от храната. Тя непрестанно се колебае. Ако я представим графично, ще се получи зигзагообразна линия. Защото във всеки момент някои фактори покачват температурата, а други я смъкват. Нестабилността й е присъща. Същото важи и за всяка друга характеристика ма живите системи.
— Значи…
— Малкълм е поредният теоретик — прекъсна го Арнолд. — Както си е седял в кабинета, е разработил чудесен математически модел, без изобщо да му минава през ума, че онова, което той нарича дефекти, са неща, без които не може. Ще ви дам един пример. Когато разработвах ракети, се занимавахме с една категория, наречена „резонансно отклонение“. Това означава, че ако една ракета е макар и малко нестабилна върху опората си, от нея няма да излезе нищо. Тя неизбежно ще стане неуправляема и няма да може да бъде върната обратно. Това е характерно за механичните системи. Едно слабо трептене може да се усили до степен, че цялата система да рухне. Но същите тези слаби трептения са от първостепенно значение за живите системи. Те означават, че системата е здрава и реагира нормално. Малкълм така и не го разбра.
— Сигурен ли сте, че не го разбира? Изглежда, е съвсем наясно с разликата между живо и неживо…
— Вижте сам — пак го прекъсна Арнолд. — Доказателството е пред вас. — Той посочи екраните. — Нормалният ритъм в парка ще бъде възстановен за по-малко от час. Единственото, което ми остава да оправя, са телефоните. Още не проумявам защо са блокирани. Но всичко друго работи нормално. И то не само на теория. Това са факти.
Иглата потъна дълбоко във врата и Хардинг инжектира медрин на упоения женски дриозавър, който беше полегнал настрана на земята. Животното веднага се оживи. Започна да сумти и да рита с мощните си задни крака.
— Отдръпнете се — извика Хардинг и бързо стана. — Назад, всички, назад.
Динозавърът се изправи, като се олюляваше. После разтърси глава, огледа хората, застанали на разстояние под светлината на прожекторите, и примигна.
— Защо й текат лигите? — разтревожено попита Хамънд.
— Това е само временно — успокои го Хардинг. — Скоро ще престане.
Дриозавърът издаде звук, подобен на кашлица, после се обърна и тръгна по поляната в посока, обратна на прожекторите.
— Защо не подскача?
— И това ще стане — каза Хардинг. — След около час ще се възстанови напълно. Всичко е наред. — Той тръгна към колата. — Добре, момчета, а сега да вървим при стегозавъра.