Том 8 (Романси и сонети)

украсата на дните си, аз чувствам

загубена, макар и да не зная

защо и как! До втората ми радост

и първа на плътта ми не ме пускат

като заразна! Третата и сетна

утеха моя, в черен час родена,

с невинно мляко в устица невинна

отскубнаха от майчината гръд

и пратиха на гибел! Мен самата

на път и кръстопът провъзгласяват

за блудница; със ненаситна злоба

отказва ми се отдихът, дължим

на всякоя родилка; и накрая

довлечена бях тук, на съд открит,

безсилна още! Е, сега кажете,

какво добро предлага ми животът,

та от смъртта да бягам? И така,

съдете ме, но казвам ви — и не

зарад живота си, за мен по-евтин

от сламка даже, а зарад честта си,

която искам чиста, — ако бъда

призната за виновна по догадки,

без улики, по-силни от онези,

които ражда вашата ревнивост,

това ще е насилие, не съд!

Почтени старци, аз се позовавам

на висшия оракул. Аполон

да бъде съдник мой!