Фурията на курсора

— Ти можеш ли така?

— Да, но докато го правя — едва мога да ходя. И това е много по-уморително от летенето. Лейди Акватайн е способна да прави и двете едновременно. Това е далеч отвъд моите способности и сили.

— Но ти си по-силна в летенето. Тя едва успяваше да те следва, когато вчера се гмурнахме през облака.

Амара леко се усмихна.

— Аз имам много повече практика. Летя всеки ден и имам само една фурия. Тя трябва да разделя времето си за упражнения в много дисциплини. Но се занимава с това много по-дълго от мен, така че нейните общи умения и способност да се концентрира са много по-добри от моите. Ако тя летеше толкова, колкото и аз — щеше да чертае кръгове около мен — дори и фуриите й да са толкова силни, колкото Сирус — а това не е така — те са по-силни.

Бърнард поклати глава и се замисли.

— Всички тези фурии, умения, възможности — а тя вместо това си губи времето в заговори срещу трона.

— Не одобряваш?

— Не разбирам — уточни Бърнард. — Дълги години бях готов да дам всичко за дар на призовател на въздух.

— Всички искат да летят — каза Амара.

— Може би. Но аз исках само да мога да се противопоставя на фуриите на бурята, когато атакуват холта. Всеки път Тана и Гарадос изпращаха по една. Тя беше заплаха за хората ми, унищожаваше реколтата, нараняваше или убиваше добитъка, убиваше дивеча — и го правеше с всички холтове в долината. Дълги години се опитвахме да намерим достатъчно силни призователи на въздух, но те са скъпи и не успяхме да намерим нито един, който да се съгласи да работи за парите, които сме готови да платим.