Урокът от нейната смърт [bg]

Корд си помисли за снимката на Сара, с вдигната пола над бедрата й.

— Беше нагласил някакво запалително устройство. Отворихме чекмеджето, където беше скрил всички тия неща и то започна да подпалва шкафа. Но изгори само един бушон, преди да направи някаква беля. Ланс огледа задния двор. В огнището намери остатъци от гащета, които момчето се е опитало да изгори. — Евънс докосна малка найлонова торбичка. — Бяха зацапани и това може да е от сперма. О, намерихме и някакви снимки на голо момиче. Направени с „Полароид“.

„Полароид“.

— Джени?

— Не може да се разбере. Това са гърди на момиче.

— Да не е… — Корд отклони поглед. — Не на малко момиче, нали?

Евънс каза:

— Не, не е малко момиче. — Той продължи: — И открихме чифт кални ботуши. Ще направя отливки.

Откъм верандата Слоукъм се обади:

— Всичко отговаря на характеристиката. Порнографската колекция, домашната обстановка, всичко.

Корд не му обърна внимание и каза на Евънс:

— Не си го разпитвал насаме, нали? Родителите му трябва да присъстват.

— Не. Изобщо не съм го разпитвал. Но право да ти кажа, бащата изобщо няма да помогне на хлапето. Всъщност той именно ни насочи към огнището. Каза, че видял Филип да гори нещо през нощта след първото убийство.

Корд се взря в купчината върху задната седалка. В средата на таблото над работното му бюро имаше надпис, който той си бе изписал от „Полицейски ежемесечник“ преди две години. Малката лъскава жълта лентичка гласеше: „Вещественото доказателство е крайъгълният камък на едно разследване“. В момента той гледаше веществени доказателства. Веществени улики, които можеха да осъдят две момчета на четирийсет години затвор. И едното от тях беше неговият син.

Рибън и Елисън пристигнаха в една от шикозните коли на окръжното управление. Отстрани бе изписан лозунг: „Ако пиете, направете ни една услуга. Не шофирайте“. Евънс им разказа какво са намерили.

Вътре в къщата Халпърн се бе надвесил над сина си, който гледаше втренчено право напред. „Какво, по дяволите, е влязло в главата ти?“ Очите на Филип бяха безжизнени. Той не говореше. Лицето му не изглеждаше особено печално или уплашено. Сякаш бе обладан от някаква сила.

Филип си играеше в дома на семейство Корд един или два пъти седмично. Но дали това бе момчето, фотографирало Сара? Кой бе сложил заплашителната вестникарска изрезка на шипковия храст? И в кутийката на Даян с песарите?

Нима това момче бе убиецът на Джени Гебън и Емили Роситър?

Той погледна кръглото, меко лице на Филип, оцапано от мръсотия или шоколад, лице, което не изглеждаше толкова виновно, а по-скоро зашеметено.