Среднощният диамант [bg]

— Осъществяването на… чакай. Имаш ли сериозно предложение? — Очите му се разшириха. — Сгодена ли си?

Размърдах се смутено:

— Не точно. Просто имам уговорка. Един вид. Ако не успея да изплатя сама договора си или да намеря парите за Лонзо по никакъв друг начин, има един възрастен — аа, всъщност изключително възрастен — господин, който е готов да се ожени за мен в последния момент. Много е мил — добавих бързо. — Много почтен, много щедър с богатството си. И не очаква никакви „брачни задължения“.

Никога не бях виждала Грант толкова зашеметен.

— Предполагам, че не се шегуваше, когато каза, че би направила всичко. Онази вечер се държа, сякаш бракът е някаква далечна вероятност, но вече си предвидила съпруг! Тогава какво е… това? Което правим в леглото?

— Аз… — Отместих очи, неспособна да застана лице в лице с това възмущение. — Изживяваме приятен момент?

— Предвиждаше ли място за мен в живота си, след като се омъжиш?

Обърнах се невярващо назад:

— Искаш ли го? Нима си промени мнението за привързването? Нямаше да предположа. Не може да се каже, че си изразителен по отношение на чувствата си.

— За разлика от теб, която преливаш от откровеност. Нима се предполагаше да бъда тайният любовник, когото държиш в резерв, докато царуваш като разглезената кралица на имението на твоя „изключително възрастен“ господин?

Прокарах ръка по заплетената си коса, уморена и смутена:

— Не знам, Грант. Наистина не мислех за нас отвъд това.

Той трепна и не проговори, което никога не беше добър знак.

— Женитбата е последното ми средство — настоях. — Затова никога не я споменавах. Дори не мисля за нея. Наистина се надявам да купя свобода за Лонзо и за себе си. Или ще получа парите от Том, или ти ще разрешиш случая си и всички можем да бъдем щастливи. Аз с наградата си, ти с официалното назначение като агент.

Яростното му изражение рязко стана озадачено:

— Какво?

— Няма ли точно това да получиш? — Бях също толкова объркана от реакцията му. — Казвал си преди, че си заложил много на карта с тази работа. А Сайлъс обясни, че си почетен агент и че разрешаването на този случай ще промени нещата.

— Каза ли, че ще стана агент?

— Не точно… — Опитах се да разчета изражението му и да разбера какво ми убягваше. — Просто предположих. — Каква друга възможност има?

Грант отново се умълча. Ролите ни се размениха и сега той мина в отбрана:

— Наистина получавам повишение… но не до обикновен агент. — Пое си продължително, дълбоко дъх и го изпусна, преди да продължи: — Осфрид и баланкуанците сключиха споразумение, за да останат отношенията им хармонични. Колониите ще изпратят делегация — посланици и техните семейства — там да живеят сред тях и да помогнат с установяването на мира. Необичайно е, че баланкуанците са склонни да го допуснат — станали са твърде неотстъпчиви по отношение на границите си. Но колкото и много кралят на Осфрид да иска добри отношения с тях, иска също и уверение. Тъй като съм обучен, ще шпионирам баланкуанците. Всъщност цялата делегация ще ги шпионира, но аз ще отговарям за обработването на всички разузнавателни сведения. Никой няма да заподозре, стига прикритието ми да остане непокътнато. Просто ще мислят, че съм там, защото знам езика.