Републиката на крадците [bg]
- Автор: Линч Скотт
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Рива
- ISBN: 978-954-320-531-8
- Переводчик: Огняна Иванова
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Републиката на крадците [bg]». Краткое содержание книги:
„В „Република на крадците“ има колоритно действие, валят остроумия, пълно е с изобретателни кроежи, точно както любителите на тази поредица са свикнали да очакват“. Уайърд
„Фентъзи свят, уникален сред себеподобните си… Ако търсите забележителна нова поредица фентъзи, не бива да пропускате тези книги. Казано с една дума, тези книги са СТРАХОТНИ!“ Сан Франсиско Ривю
— Мога ли да предложа на господата нещо, докато въпросът бъде решен? — Тиволи погледна Локи. Дали слухът ѝ беше чак толкова остър? — Тъмна бира? Вино? Сладкиши?
— Да — каза Локи, презиращ проявата на слабост, но неспособен да я овладее. — Да, няма да е… няма да е лошо да е нещо по-солидно. — Богове на небесата, малко остана да каже „съществено“.
— Също така — обади се Джийн — дали ще ви затрудним да изпратите хартия, мастило и пачи пера в каретата? Никорос има да пише.
Тиволи настани Локи и Джийн в една от нишите, на столове, подходящи за жилището с фалшиви мебели, което предоставиха на Рекин. Един прислужник влезе с поднос ронливи кафяви курабии по западен образец, пълнени със сирене и кълцани гъби. Толкова великолепно нещо Локи не беше хапвал от седмици. Джийн и Тиволи отпиваха от халби с тъмна бира и гледаха с еднакво доволство как Локи ликвидира курабиите ред по ред.
— Извинете ме — каза по едно време той с пълна уста. — Боледувах. Стомахът ми сякаш беше под ключ на друг континент. — Стана му ясно, че далече не проявява учтивост, но алтернативата беше да продължи да дъвче корабните сухари, които беше прехвърлил във вътрешен джоб на новото си палто.
— Не се притеснявайте — каза Тиволи. — Обноски, заради които човек остава гладен, не заслужават уважение. Да донесат ли още?
Локи кимна и само след миг оцелелите курабии получиха подкрепления. Те бяха последвани от прислужник, понесъл дървена дъска с прилежно разграфена повърхност, на която бяха наредени ниски купчини от златни и сребърни монети. Джийн раздели монетите в две нови кожени кесии, докато Локи продължи да яде.
— В момента според мен няма какво повече да се каже за личните ви средства — обади се Тиволи. — Другият въпрос, върху който трябва да се спрем, е определена сума, оставена на моите грижи с изричните указания да не бъде вписвана. Преди да обсъдим как ще се използва, трябва да ви помоля по никое време и по никой начин да не споменавате името ми във връзка с нея, освен ако не е на четири очи между двама ви. Естествено, никога не и в писмен вид.
— Уверявам ви, мадам, че за всички въпроси, изискващи предпазливост, несвързана с храната, пред нас преподавателите по етикет изглеждат прости варвари — каза Джийн.
— Чудесно. — Тиволи стана от стола си. — Тогава нека ви представя стоте хиляди дуката, които пазя за вас.
6.
Невписаната сума се намираше в стаичка без прозорци близо до подземен ходник, защитен с кръгли врати, всяка сигурно с тегло от половин тон. Край външната стена имаше струпани сандъци с метален обков и когато Тиволи отвори един от тях, се видя лъскавото му съдържание.
— Това са около седемстотин и петдесет фунта злато — каза тя. — Когато поискате, мога да превърна сравнително голяма част от него в сребро без особен проблем.
— Аз… Ами да, може да се окаже необходимо, преди да сме свършили — каза Локи и усети особено свиване на сърцето. Толкова дълго беше приемал за даденост огромното богатство на Джентълмените копелета, а ето че сега имаше друго, оставено на негово разположение, сякаш първото никога не е било изгубено.
— Искате ли някой освен вас — попита Тиволи — да има достъп до тези пари?
— В никакъв случай — каза Джийн.
— И това не подлежи на промяна — добави Локи. — Никога. Няма кой да ни замести. Ако някой твърди друго, значи, лъже. Ако ви бъдат представени доказателства в обратния смисъл, те трябва да бъдат скъсани и натъпкани в гащите на представилия ги.
— От опит сме научили много начини да се справяме с измамници — каза Тиволи.
— Може ли двамата със съдружника ми да разговаряме насаме? — попита Локи.
— Разбира се. — Тиволи излезе от стаичката, като остави вратата открехната. — Вратата може да се отвори от вътрешната страна с докосване на сребърното лостче. Използвайте колкото време ви е необходимо.
Когато вратата с тракане се затвори докрай, Джийн върна капака на сандъка, седна отгоре му и попита:
— Дали и твоите черва не се премятат както моите?
— Никога нямаше да го повярвам — каза Локи, докато галеше хладното дърво на друга каса. — През всичките тия години крадяхме все по-големи и по-големи суми. За мен парите бяха като нарисувани на театрален декор. Обаче сега, когато на два пъти ни отмъкват истински съкровища…