Детето на нощта [bg]

- Знам. Не ме разпитвайте, просто приемете каквото ви ка­жа. Дордоверците са влезли в сговор с Черните криле. Не мога да падна дотам и напуснах... тоест дезертирах. Всеки от моите хора ще решава как да постъпи. Според мен за голяма част от тях, колкото и да ми бяха верни, няма нищо лошо в съюза с Ловците на вещери. Войниците ми също като нас искат да спа­сят семействата и домовете си, а този съюз обещава да им даде най-бързия и лесен начин да се доберат до детето.

- Изобщо не подозират какво ще се случи! - избухна Дензър. - Мръсниците от Дордовер ще ѝ изтръгнат сърцето, докато още диша.

- Знам - кимна Дарик. - Богове, сега знам. Но тук не можем да им отмъкнем Ериан под носа. Ще я убият с надеждата, че и без нея ще измислят как да докопат Лиана. Не научих подроб­ности за кроежите на Дордовер, но поне знам, че са наели онзи кораб. - Той посочи крайния кей, където бе вързан голям оке­ански съд. По осветената палуба забързано шетаха хора. - Убе­ден съм, че припасите са натоварени и е готов да отплава. Дор- доверците са тук поне от две седмици.

- Значи си присвояваме кораба и следваме „Океански бряст“? - уточни Хирад.

- Не виждам друг избор в момента. Така поне няма да сме далеч.

- Съгласен съм - закима Незнайния. - Тъй, нека бързичко измислим план. Не ми се вярва дордоверЦите да чакат утрото.

- Не виждам обаче какво ще постигнем, като ги следваме с друг кораб - възпротиви се Дензър.

- Това е единственото решение - вдигна рамене Незнайния. - В Арлън нямаме никакъв шанс. На острова или още в откри­то море все ще имаме сгоден случай, стига да се възползваме незабавно.

Дензър завъртя глава и пак понечи да възрази, но над прис­танището блъвна огненото кълбо на заклинание, миг по-късно ударната вълна ги раздруса. С оглушителни крясъци и чатка- не на подкови кавалерията се обръщаше припряно. Офицерите се напъваха да надвикат врявата, началото на битката разтре­се въздуха.

Незнайния изви глава към Хирад и кимна.

Закрилниците бяха в Арлън.