Парижка вендета [bg]

Сам слезе от таксито и плати на шофьора. Беше се озовал на една пряка от Шан-з-Елизе, в сърцето на търговски район с луксозни магазини — „Луи Вюитон“, „Ермес“, „Диор“ и „Шанел“. Последва инструкциите на Меган и стигна до осеметажната сграда на хотел „Четири сезона“, забележителна с архитектурата си от 20-те години на миналия век.

Огледа се и бързо откри Меган, която стоеше на отсрещния тротоар. Не беше имал време да се преоблече, но все пак бе успял да прибере палтото и дрехите си от полицейския участък на Айфеловата кула. Тя също беше облечена с униформената риза и черни панталони. Слава богу, че прибрах и нейните дрехи, помисли си с облекчение той.

— Благодаря ти — промърмори Меган и побърза да облече палтото си.

Тя цялата трепереше, но Сам изпита чувството, че това не се дължи единствено на студа. Протегна ръка и я погали по главата. Тя видимо се успокои.

— Качил си се на върха, нали?

Той кимна.

— Разминахме се на косъм, Сам!

Така беше. Но всичко отмина.

— Какво става тук?

— Ашби и хората му влязоха в хотела.

— Питам се какво можем да направим в момента.

Значително успокоена, а вероятно и стоплена, Меган се насочи към тясната уличка между двете сгради наблизо.

— Докато се преобличам, ти можеш да потърсиш отговор на този въпрос, Шерлок!

Той се усмихна на самоувереността й, давайки си сметка, че трябва да помисли и за своята. Вероятно щеше да има проблеми, след като установи връзка със Стефани и Малоун. Никой не му беше разрешавал да следи когото и да било. Разбира се, Стефани Нел едва ли е очаквала някакъв самолет да бъде насочен към Айфеловата кула. А той беше постъпил според ситуацията, успявайки да запази анонимността си. А може би не беше успял.