![Смъртта на царете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/9/6/smrtta-na-carete-bg-download.jpg){kind=icon}
Смъртта на царете [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Серия: Цезар #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-611-4
- Переводчик: Славянка Мундрова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Смъртта на царете [bg]». Краткое содержание книги:
„Големите събития и бруталността на епохата са пресъздадени блестящо и правдоподобно. Описанието на насилието е мощно… битка в цирка, въстаналите роби, боевете в Гърция, уличните схватки — наистина страхотно четиво!“ Гардиън
„Ако Ви е допаднал „Гладиаторът“, ще харесате „Цезар“.Таймс
Корнелия понечи да попита откъде е намерил това богатство, но когато очите й се спряха на белите белези по тъмните му ръце и на дълбоката резка на челото му, усети, че не може да заговори. Той беше платил наистина голяма цена.
— Тата? — чу се тънко гласче и Юлий се засмя, като погледна надолу и видя, че детето е протегнало ръце с молба да го вдигне.
— Да, скъпото ми момиче. Аз съм татко ти. Дойдох си. Сега трябва да се накисна добре и да си похапна, преди да се наспя. Много е хубаво да си спинкаш в легълцето, нали?
Дъщеря му се засмя и той я прегърна.
— Полека! Тя не е някой от твоите войници — предупреди го Клавдия и посегна да я вземе.
Юлий трепна, даде й я, после въздъхна доволно, вгледан в семейството си.
— Имаме да наваксваме много неща, скъпа — обърна се към жена си.
Тъй като нямаше никакво търпение да разбере как вървят нещата, Юлий повика Тубрук да му докладва, докато се къпеше.
Тубрук стоеше до ръба на басейна и изреждаше данните за финансовите сделки на имението за предните три години, както го беше правил за бащата на Юлий. Когато Юлий най-накрая се почувства чист, изглеждаше доста по-млад от мрачния войник, когото Тубрук беше зърнал в челото на „неприятелската“ колона. Очите му възвърнаха бледосиния си цвят и когато приливът на енергия от горещата вода отмина, Юлий едва успяваше да остане буден, за да слуша.
Тубрук сложи до него мека роба и кърпи и го остави сам. Тръгна тихо по коридорите на имението, заслушан в песните на пияните войници, които долитаха отвън.
За първи път след събитията вината, която го беше преследвала заради смъртта на Сула, изчезна, сякаш никога не беше съществувала. Смяташе да каже всичко на Юлий, когато той приключи работите около връщането си в Рим и нещата се успокоят. Убийството беше направено в негово име, в края на краищата, и ако Юлий знаеше, Тубрук щеше да може да прати анонимни дарове на семействата на Касаверий, на Ферк и на родителите на младия войник, който му беше препречил пътя при портата. Особено на Ферк, чието семейство беше съсипано без него. Тубрук им дължеше много заради смелостта на баща им и знаеше, че Юлий ще изпитва същото.
Докато минаваше покрай стаята на Аврелия, чу отвътре тих стон. Застана нерешително пред вратата. Юлий беше твърде уморен, за да го буди, а и още не беше попитал за майка си. Тубрук също искаше да стигне до леглото си след дългия уморителен ден, но въздъхна, отвори вратата и влезе.
Глава 28
Пратеникът от сената пристигна на следващата сутрин. На Тубрук му трябваше доста време, за да събуди Юлий, и когато той най-накрая прие сенатския пратеник, личеше, че още не се е разсънил съвсем. След месеците изтощително напрежение една нощ сън в собствения му дом не беше достатъчна, за да пропъди огромната му умора.
Юлий се прозя, прокара ръка през косата си и се усмихна на младия мъж, дошъл от името на Рим.
— Аз съм Юлий Цезар. Какво послание ми носиш?
— Сенатът те моли да присъстваш на разширеното събрание днес по пладне, господарю — бързо каза пратеникът.
Юлий премига и попита с леко съмнение:
— Това ли е всичко?
Пратеникът пристъпи от крак на крак.
— Това е официалното послание, господарю. Не ми е известно друго, освен каквото разправят куриерите помежду си.
— Тубрук? — обърна се Юлий към управителя на имението и той подаде на мъжа една сребърна монета. — Е? — запита Юлий, когато монетата изчезна в кесията му.
Пратеникът се усмихна.
— Говори се, че ще ти бъде присъден ранг военен трибун заради това, което си направил в Гърция.
— Трибун? — Юлий погледна Тубрук.
— Една стъпка нагоре по стълбицата — каза спокойно управителят на имението и погледна към пратеника.
Юлий разбра и отпрати куриера по обратния път към Рим.
Когато останаха сами, Тубрук го тупна по гърба.
— Е, честито. Сега ще ми кажеш ли как си го спечели? За разлика от сената, аз нямам куриери, които да търчат насам-натам по моите дела. Чух, че си победил Митридат и си разбил армия, двадесет пъти по-голяма от твоята.
Юлий се засмя изненадано.
— Другата седмица, както умеят да раздуват нещата хората в Рим, армията на Митридат сигурно ще стане тридесет пъти по-голяма от моята. А може би не трябва да поправям цифрите — добави той невесело. — Ела да се разходим и ще ти разкажа всички подробности. Искам да видя къде са прокарали новата граница.
Видя внезапното смръщване на Тубрук и се усмихна, за да разсее притесненията му.
— Изненадах се, когато Корнелия ми каза. Изобщо не предполагах, че точно ти можеш да продадеш земя.